Определение № 511 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 553/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Д. А., чрез адв. Маркова като процесуален представител, против определение № 18214 от 27.09.2024 г., постановено по адм. дело № 7805/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за разглеждане на подаденото оспорване по същество. Ответникът – кметът на Столична община, район "Панчарево", чрез пълномощника си гл. юрк. Димитрова, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на И. Д. А. против писмо рег. № РПН24-ГР94-1712-(1)/24.06..2024 г. на кмета на Столична община, район "Панчарево" и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспореното писмо не е индивидуален административен акт, годен за обжалване по съдебен ред. Посочва, че с него административният орган уведомява А., че описаният в заявлението строеж е в процедура по чл. 195, ал. 5 ЗУТ и до приключване на производството искането й ще бъде оставено без разглеждане. Приема, че с това съдържание писмото не може да бъде определено като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 ЗУТ. Обосновава извод, че подаденото от А. искане от 13.06.2024 г. представлява по същността си сигнал, който не създава задължение за компетентния административен орган да предприеме действия по констатиране на незаконен строеж и издаде заповед за премахване на сградата, за която се твърди, че е незаконна. Констатира, че с оглед предвидените в чл. 223, чл. 224а и чл. 225а ЗУТ правомощия кметът на общината действа служебно, поради което неиздаването на искания акт не формира мълчалив отказ, нито оспореното писмо, с което се уведомява подателя на сигнала за провежданата по реда на чл. 195 ЗУТ процедура, представлява изричен отказ за издаване на административен акт. По тези съображения прави извод за недопустимост на оспорването. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК, обсъждани в частната жалба. То е с уведомителен характер и информира адресата, че по повод постъпило от него искане относно извършено строителство в обхвата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗУТ за откриване на производство по чл. 223, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗУТ за сградата, находяща се в УПИ ХХ-1022, кв. 20, в. з. "Кокалянски ханчета" и в уличното платно между о.т. 102-105, се провежда процедура по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. По този сигнал компетентният орган следва да извърши проверка, но не е длъжен да издава заповед за премахване на незаконен строеж. Негова е и преценката какъв вид производство да проведе - по реда на чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ или по чл. 195 и сл. ЗУТ. Законосъобразен е изводът, че на съдебно оспорване подлежи единствено крайния индивидуален административен акт - арг. от 214, т. 3 ЗУТ. В случая оспореното писмо не обективира отказ, защото органът не дължи произнасяне по подадената до него искане с характер на сигнал за наличие на незаконен строеж. Отделно от това писмото не възлага задължения на конкретен адресат, както и не рефлектира негативно в правната сфера на оспорващия. Като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК, първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон. Обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,