Решение № 291 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 666/2009 г.

Обжалвано е въззивното определение № 8* постановено на 11.03.2009 год. по в.гр.дело № 1597/2004 год. по описа на Варненския окръжен съд, 3-ти състав за прекратяване производството по делото. Недоволни от определението са жалбоподателите Д. П. Р., С. Д. Т., К. П. И., М. Г. И., Т. Н. Г., О. Н. Г., Т. К. И. и П. К. И., всички от гр. В., представлявани от адвокат В от Варненската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците по частната касационна жалба И. П. Т., П. В. Н., П. М. П. и Р. С. П., всички от гр. В. не вземат становище. За да прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е допусната да се извърши съдебна делба на съсобствените имоти при определени квоти като окръжният съд се е произнесъл не само по отношение на лицата/сега частни жалбоподатели/, но и по отношение на И. П. Т., чиято въззивна жалба от 17.02.2003 год. не е присъединена, а неправилно е образувана в настоящото производство. Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Не се касае за производство по чл.274, ал.3 ГПК, за да се обсъждат наведените основания за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Видно от данните по приложените дела с влязло в сила решение № 1* от 08.02.2008 год., постановено по гр.дело № 138/2007 год. на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставено в сила решение № 1* от 18.08.2006 год. по гр.дело № 442/2006 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението на Варненския окръжен съд, постановено на 22.01.2003 год. по гр.дело № 1492/1999 год. в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ ХІ-345, в кв.11, І м.р., ж.к.”В” на гр. В. като е допуснат до делба ведно с постройките в него при определени квоти, а е изменено решението на същия съд и състав от 22.12.2005 год. по гр.дело № 3766/2005 год. за другите две УПИ само досежно делбените права на страните. При това положение правилно въззивния съд е приел, че посочената въззивна жалба на И. П. Т. против решение от 22.01.2003 год. по гр.дело № 1492/1999 год. на Варненския районен съд за отхвърляне иска за делба на същите имоти е безпредметна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение