Определение № 60090 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1807/2021 г.

ВКСI гражданско отделение29.06.2021 г.докладчик Ваня Атанасова

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 108 от 25. 09. 2020 г. по ч. гр. д. № 407/2020 г. на Върховния касационен съд, 2 г.о. И ВРЪЩА делото на същия състав на ВКС за продължаване администрирането на частна жалба вх. № 3798 от 26. 05. 2020 г., подадена от Н. Й. Б. срещу определение № 54 от 09. 03. 2020 г. по ч. гр. д. № 407/2020 г. на ВКС, 2 г.о. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Й. Б., против определение № 108 от 25. 09. 2020 г. по ч. гр. д. № 407/2020 г. на Върховния касационен съд, 2 г.о., с което е върната подадената от същия частна жалба вх. № 3798 от 26. 05. 2020 г. срещу определение № 55 от 09. 03. 2020 г. по ч. гр. д. № 407/2020 г. на ВКС, 2 г.о. Поддържа се неправилност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 41, ал. 2 ГПК, при несъобразяване с формираната по приложението на цитираната разпоредба непротиворечива практика на ВКС. Иска се отмяната му и връщане на делото на състава на ВКС за администриране на подадената частна жалба. Ответниците по частната жалба В. И. Д. и ЖСК „Български художник“ не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Н. Б. е подал частна жалба вх. № 3798 от 26. 05. 2020 г. против определение № 55 от 9. 03. 2020 г. по ч. гр. д. № 407/2020 г. С разпореждане от 26. 05. 2020 г. на съдията-докладчик е била предоставена възможност на частния жалбоподател в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Указанията са законосъобразни – основани са на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК. Съобщението за разпореждането е върнато в цялост, със следното отбелязване от призовкаря: „Адресът е бил посетен многократно, по различно време, вкл. на дати: 5. 06., 18. 06 и 7. 07. юли 2020 г. Достъп огр. При позв. никой не отваря. Не откривам Н. Б. или друго лице, съгласно да получи книжата. Връщам в цялост за указания. 17. 07. 2020 г.“ Тези обстоятелства са удостоверени от служителя Е. И., призовкар при СГС, с подпис и печат. Съставът на ВКС е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 41, ал. 2 ГПК, едноседмичният срок е изтекъл на 24. 07. 2020 г., страната не е представила доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по частната жалба, поради което същата следва да бъде върната на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК. Според практиката на ВКС, включително и цитираната от частния жалбоподател - определение № 22 от 12. 02. 2021 г. по ч. гр. д. № 352/2021 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 113 от 10. 07. 2020 г. по ч. гр. д. № 1438/2020 г., определение № 22 от 12. 02. 2021 г. по ч. гр. д. № 352/2021 г., 1 г.о. се приема, че за да се приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, длъжностното лице-призовкар следва да удостовери не само, че страната не може да бъде намерена на адреса, който е посочила по делото или на който поне веднъж й е било връчено съобщение, но и че в продължение на повече от месец отсъства от адреса или е напуснала същия. Нормата не може да се тълкува разширително и да се прилага за случаи, при които страната не е напуснала адреса, продължава да живее на същия, но не е намерена от призовкаря. Простото ненамиране на адресата и ненамирането на лице, което да получи съобщението вместо него или да даде сведения за него, без да е удостоверено от връчителя, че адресатът отсъства или е напуснал адреса преди повече от един месец, не е основание за прилагане на призовката и съобщението по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК и считането им за връчени. Фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК може да се приложи само при надлежно удостоверяване на факта на отсъствие от адреса за повече от един месец. В случая, върху изпратеното до Н. Б. съобщение връчителят не е удостоверил, че същият е напуснал адреса за повече от един месец, поради което нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК е била неприложима и жалбоподателят не е уведомен надлежно за задължението му в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса по частната жалба. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

6