Определение № 11736 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9721/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на З. Т., [ЕГН],с адрес: гр. София, [улица], срещу определение № 21513/23.06.2025 г. постановено по КАНД № 5244/2025 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. Частният жалбоподател твърди, че не дължи заплащане на държавна такса и счита обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда за неговата отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 21513/23.06.2025 г. постановено по КАНД № 5244/2025 г. по описа на АССГ, на основание чл.213а ал.6 т.2 от АПК, е оставена без разглеждане частната жалба на З. Т. срещу определение № 1061/12.03.2025 г. постановено по АНД № 14775/2024 г. по описа на СРС и производството по делото е прекратено. В мотивите към обжалваното определение е прието, че З. Т. не е изпълнила в 7-дневен срок от получаването на дадените от съда указания с Определение № 18054/28.05.2025 г. постановено по КАНД № 5244/2025 г. по описа на АССГ да внесе държавна такса в размер на 30 лева /определена съобразно чл.235а АПК/ по сметка на АССГ и да представи доказателства за подаване частната жалба в законовия срок. От делото се установява, че на 10.04.2025 г. З. Т. е подала пред АССГ частна жалба против определение № 1061/12.03.2025 г. постановено по АНД № 14775/2024 г. по описа на СРС. С определение № 18054/28.05.2025 г. постановено по КАНД № 5244/2025 г. по описа на АССГ частната жалба е оставена без движение като нередовна и на частния жалбоподател /З. Т./ са дадени указания в седмодневен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 30 лева и да представи квитанция за внесената държавна такса, както и да представи доказателства за подаване жалбата в законовият срок, предвид факта,че обжалваният съдебен акт й е съобщен на 13.03.2025 г., а жалбата е подадена на 10.04.2025 г. На частния жалбоподател е указано, че при неотстраняване в срок на посочените нередовности, частната жалба ще бъде върната. Това Определение № 18054/28.05.2025 г. е връчено лично на З. Т. на 09.06.2025 г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 16.06.2025 г. /понеделник - работен ден/. С оглед на това съдът приел, че нередовността на частната жалба да бъде внесена дължимата държавна такса не е отстранена в указания срок и до момента на постановяване на съдебния акт, поради което на чл.213а, ал.6, т. 2 от АПК върнал частната жалба, а производството по нея било прекратено. Обжалваното определение е правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за отмяна на определението, като неправилно. Реализирането на потестативното процесуално право на оспорване, зависи от законовите изисквания за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията- докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната /частната/ жалба, и ако не отговаря на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение, като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7- дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В случая съдията-докладчик правилно е указал на жалбоподателя, че съобразно чл. 236 във вр. чл. 213а, ал.1 изр. първо и чл. 213 т.3 от АПК следва да заплати държавна такса в размер на 30 лева. Неоснователно е изразеното от касационния жалбоподател твърдение, че не дължи държавна такса. Съгласно чл. 235а АПК за производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лева за граждани, държавни и общински органи и 150 лева за организации. Изключението е предвидено за частни жалби по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. В случая делото няма такъв предмет, а жалбоподателят не е лице, освободено от държавна такса, поради което дължи изпълнение на дадените указания. Това неизпълнение на указанията в срок е довело до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на оспорването обосновано и правилно са предприети, санкциониращите процесуални действия, като частната жалба е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство– прекратено. Предвид изложеното настоящата частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 и чл.213а, ал.7 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение,