Определение № 3678 от 03.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2671/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна жалба (озаглавена „заявление“) на С. К. А. срещу разпореждане № 13329/07.05.2026 г., постановено по гр. дело № 6667/2024 г. на Пернишкия районен съд (ПРС). С обжалваното разпореждане е върната подадената от жалбоподателя молба (озаглавена „жалба“) с вх. № 9616/18.03.2026 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 532/02.06.2025 г. по същото дело на ПРС и на влязлото в сила въззивно решение № 267/30.10.2025 г. (поправено с решение № 314/04.12.2025 г.) по възз. гр. дело № 543/2025 г. на Пернишкия окръжен съд (ПОС), с което първоинстанционното решение на ПРС е частично потвърдено. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване пред ВКС разпореждане на районния съд (т. 12 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). В частната жалба се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че със заявление с вх. № 15041/27.04.2026 г. представил всички „доказателствени документи“, съгласно разпореждане № 895/17.04.2026 г. на председателя на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, поради което счита, че не отговаряло на истината приетото в обжалваното разпореждане на ПРС, че не е изпълнил указанията. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В подадената от него молба (озаглавена „жалба“), жалбоподателят е посочил като основания за отмяна на влезлите в сила първоинстанционно и въззивно решение, тези по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК. След извършената размяна на книжа и изпращането от администриращия ПРС на делото във ВКС, с разпореждане № 895/17.04.2026 г. председателят на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е констатирал неотстранени нередовности на молбата за отмяна, а именно – непредставени с нея писмени доказателства, съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, поради което с разпореждането е върнал делото на ПРС за отстраняване на нередовностите. В изпълнение на това разпореждане, със свое разпореждане № 11832/21.04.2026 г. ПРС е дал конкретни указания на молителя (сега жалбоподател), а именно – в едноседмичен срок да представи: съдебно решение или присъда за установяване неистинността на документите, на които твърди в молбата, че съдът неправилно основал решението си – по наведеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и друго влязло в сила съдебно решение, с което същият спор, за същия период, между същите страни, е решен по друг начин – по наведеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Така дадените от ПРС на жалбоподателя, конкретни указания за отстраняване на нередовностите на молбата му за отмяна, са в пълно съответствие с посочените по-горе разпореждане № 895/17.04.2026 г. на председателя на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и цитирания в него тълкувателен акт. Преписи както от това разпореждане на ВКС, така и от разпореждането с № 11832/21.04.2026 г. на ПРС, са редовно връчени лично на жалбоподателя на 24.04.2026 г. Последният е подал в срок, соченото в частната му жалба, заявление с вх. № 15041/27.04.2026 г., с което е представил множество писмени доказателства, но с това не е изпълнил дадените му с разпореждане № 11832/21.04.2026 г. на ПРС, конкретни указания да представи влезли в сила присъда и/или съдебни решения, съобразно наведените с молбата му основания за отмяна. Действително, сред представените от жалбоподателя писмени доказателства е и препис от решение № 50220/30.11.2022 г. по гр. дело № 493/2022 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, с което на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е отменено друго влязло в сила въззивно решение № 118/12.04.2019 г. по възз. гр. дело № 100/2019 г. на ПОС, постановено също между жалбоподателя и насрещната страна и по настоящото дело „Топлофикация-Перник“ АД. Това отменително решение на ВКС обаче не формира сила на пресъдено нещо, поради което е изначално негодно, както по надлежния съдебен ред да установи неистинност на документ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, така и да формира противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК с влезлите в сила решения на ПРС и на ПОС, чиято отмяна иска жалбоподателят. При това положение, с обжалваното разпореждане № 13329/07.05.2026 г. ПРС правилно е приел, че жалбоподателят-молител не е изпълнил указанията, дадени му с предходното разпореждане № 11832/21.04.2026 г., и правилно е върнал молбата му за отмяна, на основание чл. 306, ал. 2 от ГПК, каквито са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 10 и мотивите към нея от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка настоящият състав на ВКС установи, че обжалваното разпореждане № 13329/07.05.2026 г. на ПРС е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение