Решение № 4706 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1072/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от община Ямбол, представлявана от кмета на общината, чрез процесуален представител, и от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, срещу решение №34440/21.10.2025 г. по адм.дело № 7829/2025 г. на Административен съд - София - град, с което е изменено решение № ППН -01 -697 от 26.03.2025 г. на КЗЛД в частта му по т.3, като намалява размера на имуществената санкция от 5000 лева на 2500 лева и е отхвърлена жалбата на община Ямбол срещу решението на КЗЛД в останалата й част като неоснователна. Касационният жалбоподател - община Ямбол, обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата й срещу решението на КЗЛД и е оставил в сила наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалното право, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му в обжалваната част, отмяна на цялото решение на КЗЛД и присъждане на направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател - КЗЛД, обжалва решението в частта му, с която е изменено решението на КЗЛД, като е намалена имуществената санкция. Касационният жалбоподател поддържа, че решението в тази му част е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната й, отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗЛД, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационните жалби - С. Я., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител и лично, оспорва касационната жалба на община Ямбол и поддържа становището на КЗЛД, претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, съдът взе предвид следното: АССГ е сезиран със жалба на община Ямбол срещу частите от решение № ППН -01 -697 от 26.03.2025 г. на КЗЛД, с които е обявена жалба рег. № ППН -01 -697/10.10.2022 г., подадена от С. Я. срещу община Ямбол за основателна, за нарушения по чл.32, пар.4 и чл.5, пар.1, буква "а" от Регламент (ЕС)679/2016 г. (Общ регламент за защита на данните, ОРЗД) и на основание чл.58, пар.2, буква "и" във връзка с чл.83, пар.5, буква "а" ОРЗД е наложил имуществена санкция на община Ямбол като администратор на лични данни в размер на 5000 лева. АССГ, за да постанови обжалваното решение, е приел, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 АПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно- процесуалните норми. АС е приел, че КЗЛД частично е приложила неправилно материалния закон, тъй като общината е нарушила чл.5, пар.1, буква "а" ОРЗД, но не и чл.32, пар.4 и чл.5, пар.1, буква "а" ОРЗД. За да стигне до този извод, АССГ е взел предвид, че в община Ямбол е постъпило искане от С. Я. с посочено ЕГН чрез Е. А. К. с посочено ЕГН за издаване на данъчна оценка на имот, посочев в искането. Към искането е било приложено удостоверение от нотариус Михайлова, по силата на което във връзка с производство по чл.587, ал.2 ГПК на Е. К. е необходимо издаване на удостоверение за данъчна оценка на поземлен имот с [идентификатор]. Въз основа на представените документи община Ямбол е издала удостоверение за данъчна оценка на посочения имот, в който се съдържат имената на С. Я., ЕГН, адрес за кореспонденция, вписване, че същата е един от двамата собственици на имота, няма непогасени данъчни задължения, имена и ЕГН и на другия собственик. Удостоверението за данъчна оценка е получено от К.. Предвид обстоятелството, че санкцията е наложена за две нарушения, а в случая се установява извършването само на едното, то и размерът на санкцията следва да се намали наполовина. Разгледана по същество, касационнната жалба на община Ямбол е неоснователна. Правилен е изводът на АССГ, че така попълненото искане за издаване на данъчна оценка от името на С. Ч. чрез К. без пълномощно от Ч. не е е следвало да бъде уважавано от общината и същата не е имало основание да издаде удостоверението за данъчна оценка, в която са вписани личните данни на Ч.. Удостоверението от нотариуса не замества пълномощното, а само би дало основание на К. от собствено име да претендира издаването на удостоверение за данъчна оценка, какъвто не е настоящият казус. В случая незаконосъобразно са обработени личните данни на Ч. и то в по- голям обем от фигуриращите в искането (например посочен е и адресът й), по искане формално изходящо от нея, но подадено от друго лице без пълномощно. Вписването на личните данни на Ч. в удостоверението за данъчна оценка и връчването й на К. представлява обработване на лични данни по смосъла на чл.4 ОРЗД, в които изрично са посочени като форми на обработването на лични данни записването и разкриването чрез предаване. В случая това обработване правилно е прецененено от КЗЛД и АС, като извършено в нарушение на чл.5, пар.1, буква "а" ОРЗД поради противоречието с изискването за законосъобразност на обработването. Редуцираният размер на санкцията от 2500 лева не е непропроционален предвид тежестта на нарушението и неблагоприятните последици за Ч. - а именно издаденият на К. нотариален акт за процесния имот по обстоятелствена проверка. Нещо повече - предвид заложените максимуми на наказанието по чл.83, пар.4 ОРЗД, няма основания за последващо намаление на размера имуществената санкция. Разгледана по същество, касационната жалба на КЗЛД е неоснователна. В съответствие с материалното право е изводът на АССГ, че община Ямбол не е осъществила нарушение на чл.32, пар.4 ОРЗД, като не е предприела мерки за ограничаване на достъпа до личните данни на Ч. от страна К.. Това е така защото според цитираният текст администраторът и обработващият лични данни предприемат стъпки всяко физическо лице, действащо под ръководството на администратора или на обработващия лични данни, което има достъп до лични данни, да обработва тези данни само по указание на администратора, освен ако от въпросното лице не се изисква да прави това по силата на правото на Съюза или правото на държава членка. К. не действа под ръководството на администратора - общината и съответно това задължение в случая не е нарушено, тъй като общината не е задължена да контролира целите, за които К. е използвал удостоверението с личните данни на Ч.. Предвид правилното установяване от съда, че общината е извършила едно, а не две нарушения, е редуциран и размера на наложената имуществена санкция. За пръв път в касационната жалба се твърди, че нарушението на община Ямбол не е първо, а поредно, подобни факти не се твърдят в решението на КЗЛД, и е недопустимо дописването на фактическите основания на оспорения пред АССГ акт за пръв път с касационната жалба. С оглед изложеното решението като правилно във всичките му обжалвани части, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото по двете касационни жалби на двамата касатори не следва да се присъждат разноски. На ответника по касационна жалба - С. Я. след да се присъдят направените разноски в производство пред ВАС в размер на 650 лева с равностойност 332,34 евро, платими от община Ямбол. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделениe