Решение № 12864 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2971/2014 г.

Решение № 12864 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2971/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Карнота" АД гр. Карнобат срещу решение № 59 от 10.01.2014 г. по адм. д. № 2167/2013 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация № 319/4.07.2013 г. издаден от инспектор в звено "Местни приходи" при Община Карнобат относно установените на дружеството задължения за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за 2012 г. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закони и необоснованост. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалбата, съдът е изложил мотиви, че след като жалбоподателят е собственик на недвижим имот находящ се в гр. Карнобат, Промишлена зона - Север, представляващ УПИ - 65, кв. 16 и построени сгради, за които е подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 736/12.12.2001 г. по силата на закона дължи данък недвижими имоти. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти и данък недвижими имоти се дължи, независимо дали имота се ползва или не- чл. 13 от ЗМДТ. Прието е, че от представените по делото доказателства се установява, че от Община Карнобат е предоставена услугата по поддържане на чистотата на територии за обществено ползване по отношение на територията град Карнобат, където се намира имота на жалбоподателя. След като от община Карнобат се извършват разходи за поддържане на обществени площи и в приетата от Общински съвет Карнобат Наредба № 1, не е предвидена възможност лицата да се освобождават от заплащането на ТБО, в частта за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, в случай че не ползват имота през цялата година, правилно на жалбоподателя са установени задължения за плащане. Правилно с процесния акт са установени задължения на жалбоподателя за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. В случая не са налице условията по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ да не се събира тази такса, тъй като генерираните на територията на Община Карнобат битовите отпадъци се обезвреждат в съществуващо депо за битови отпадъци след като генерираните на територията на общината битови отпадъци, са изхвърляни и обезвреждани в съществуващо общинско депо и община Карнобат извършва разходи за тази дейност, посочената такса е дължима, като е без значение дали жалбоподателя ползва фактически имота си или не. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани с правния спор за законосъобразност на издадения акт, като изводът в тази насока е съответен на доказателствата. Правилно е прието, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с оглед приложимите правни норми на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Същият е мотивиран, с оглед посочените фактически и правни основания. Неоснователни са твърденията на касатора, че не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани два способа за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски - с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение за такса битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК. Налице е декларация № 319/4.07.2013 г. Следователно чл. 107 от ДОПК, послужил като основание за издаване на административния акт, е приложим. В жалбата се поддържа и неаргументирано възражение за изтекли и давностните срокове. Касае са за данък по ЗМДТ и недвижими имоти за 2012 г. и в случая разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и 2 от ДОПК са неприложими. С оглед законовите разпоредби, за да бъде дължима таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо от ответника да се докаже наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите. Правилно за жалбоподателя са установени задължения за такса поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2012 г. Жалбоподаетлят, с оглед доказателствената тежест не е доказал, че имотите не принадлежат към територията на съответното населено място. Налице е заповед № РД-70а/25.10.2010 г. на кмета на Община Карнобат, с която на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА е определен вида на предлаганите услуги на територията на община Карнобат, като една от тях е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В тази насока е сключен договор от 6.11.2007 г. между община Карнобат, като възложител и "Заубермахер България" ЕООД, като изпълнител, с предмет "сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци. Като доказателства се представени план-сметка за приходите и необходимите разходи на община Карнобат за дейността по управление на отпадъците за 2012 г. Предвид разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, таксата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи, само когато услугата не се предоставя от общината. По аргумент на противното следва, че когато общината предоставя тази услуга в района, в който се намира имота, таксата да се дължи, независимо дали имотът се ползва или не, или дали се генерират отпадъци или не. Както е приел съдът, по аргумент от чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се заплаща за извършените от общината услуги за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Такса за чистота на териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота към територията на дадената община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата. Доводите на жалбоподателя относно недължимостта на такса за сметосъбиране и сметоизвозване са неотносими, тъй като не е начислена на дружеството, установено е, че въз основа на подадена от него декларация е освободено от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за процесния период. Неоснователни са доводите, че за другите търговски дружества - правни субекти на територията на града Община Карнобат е разположила контейнери за битови отпадъци, а за дружеството жалбоподател отсъства такова действие и услуга, те не водят до извода, че такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи. Няма спор, че съществува депо за обезвреждане на битови отпадъци, поради което няма основание да се приеме, че такса за поддържане на депо битови отпадъци не се дължи. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Седмо отделение