Определение № 3416 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3204/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

ВКС, състав на второ гражданско отделение, с определение № 2032 от 24.04.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснал касационно обжалване на решение № 10098 от 24.11.2022 г. и решение № 10010 от 14.02.2023 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, по гр. д. № 5460/2018 г. на Софийски апелативен съд; потвърдил е определение № 10002 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 5460/2018 г. (с погрешно посочен в последното № 5640/2018 г.) на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на Е. И. Х. и В. В. Х. по чл. 248 ГПК; осъдил е Е. И. Х. и В. В. Х. да заплатят разноски пред ВКС, както следва: на Р. И. Б.-С. - 8500 лв.; на Д. Д. С. - 8500 лв.; на С. Д. С. - 13 485.60 лв.; на адвокат Т. Н. М., като пълномощник на Д. Д. С. - адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.; на адвокат Т. Н. М., като пълномощник на С. Д. С. - адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.; на адвокат Н. Й. Б., като пълномощник на Р. И. Б.-С. - адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.; на адвокат Н. Й. Б., като пълномощник на Д. Д. С. - адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

След постановяване на определението по чл. 288 ГПК са постъпили следните молби с правно основание чл. 248 ГПК:

1. Молба вх. № 7979/10.05.2024 г., с която Е. И. Х. и В. В. Х., чрез адвокат И. С., молят ВКС, ІІ г. о. да измени определение № 10002 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 5460/2018 г. на Софийски апелативен съд, поради прекомерност на присъдените разноски, както и да измени определението си по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като намали същите. В молбата се излагат доводи за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като несъобразени с материалния интерес (общ за насрещните страни), с фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че не е ясно как са образувани присъдените разноски пред ВКС от 13 485.60 лв.; защо на адвокат М. са присъдени 3000 лв., като пълномощник на Д. Д. С., и 500 лв., като пълномощник на С. Д. С.. Иска се намаляване до минималните 3/4 по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От насрещните страни са постъпили отговори, в които са изложени съображения за недопустимост на искането в частта му за изменение на определението на САС, както и за неоснователност в останалата му част.

2. Молба вх. № 8938/23.05.2024 г., подадена от Р. И. Б.-С. и Д. Д. С., чрез адвокат Н. Б., и лично от последния, с която се иска изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта, с която е определено и присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на адвокат Н. Б. в размер на по 500 лв. за всеки от доверителите му, във връзка с подадения отговор на касационната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК на САС. В молбата се твърди, че възнаграждение в размер на 500 лв. е силно занижено и не отговаря на естеството на професията и достойнството на адвокатската работа, както и на поставените в посочената касационна жалба въпроси по съществото на спора. Иска се присъждане на допълнителна сума от по още 7930.70 лв. за всяка от двете страни.

3. Молба вх. № 8964/23.05.2024 г., подадена от С. Д. С. и Д. Д. С., чрез адвокат Т. М., с която се иска изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта, с която на адвокат М., като пълномощник на Д. Д. С., е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., както и на същата, като пълномощник на С. Д. С., е присъдено възнаграждение в размер на 500 лв. Излага се, че определеното от ВКС възнаграждение е силно занижено, не отговаря на положения адвокатски труд и на защитавания по делото материален интерес и е в нарушение на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Е. и В. Х. са подали отговор на молба вх. № 8938/23.05.2024 г. и молба вх. № 8964/23.05.2024 г., съгласно който считат същите за неоснователни.

4. Молба, озаглавена „частна жалба за изправяне очевидна фактическа грешка“, вх. № 9921/07.06.2024 г., на Е. И. Х. и В. В. Х., чрез адвокат И. С., в която се твърди, че е налице техническа грешка в определение № 2032 от 24.04.2024 г., постановено по настоящото дело, както и в решение № 10098/24.11.2022 г. по гр. д. № 5460/2018 г. на САС. Х. считат, че посочените два съдебни акта страдат от пороци; разноските са неправилно изчислени и неоснователно завишени; не става ясно от определението по чл. 288 ГПК как са определени разноските от 13 485 лв., присъдени за С. С. и как е определено адвокатското възнаграждение от 3000 лв. за Д. Д. С.; как са определени разноските за другите двама ответници от по 8500 лв. Иска се намаляване на така присъдените разноски за адвокат.

От насрещните страни са постъпили отговори на молбата („частна жалба“), с които се изразява становище за недопустимост на същата.

Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г.о. намира следното:

По молбата вх. № 7979/10.05.2024 г. на Е. И. Х. и В. В. Х.:

Молбата за изменение на определение № 2032 от 24.04.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта му относно присъдените разноски е допустима и частично основателна.

За да присъди разноските с определението си по чл. 288 ГПК, съдът е съобразил в него, че за депозирания отговор на касационната жалба срещу основното въззивно решение Р. Б.-С. и Д. Д. С. са договорили и заплатили, всеки един от тях, адвокатско възнаграждение в размер на 8500 лв., което следва да им бъде присъдено; за подадения отговор на същата касационна жалба С. Д. С. има право на заплащане на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 13 485.60 лв.; за подадения от името на Д. Д. С. отговор е договорено адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като ВКС е намерил, че на процесуалния му представител следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 2500 лв.; за подадените отговори на касационната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК съдът е определил на процесуалните представители на всеки един от ответниците по жалбата адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (така на пълномощника на Д. Д. С. като краен резултат е присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА в общ размер от 3000 лв. – 2500 лв. за отговора на първата касационна жалба и плюс 500 лв. за отговора на втората касационна жалба). При определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА е съобразил, че не е обвързан от посочените от процесуалните представители на страните суми в много по-висок размер. Същевременно настоящият съдебен състав се е позовал на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, съгласно което не следва да прилага Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. предвидените в нея минимални размери на възнагражденията. Приел е, че след решението на СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда; тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като същият следва да съобрази естеството на спора, защитавания интерес, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото.

Като счита, че присъдените от него с определението по чл. 288 ГПК, на основание чл. 38 ЗА, адвокатски възнаграждения в полза на адвокат М. и адвокат Б. са съобразени с гореизброените критерии, настоящият съд не намира основание за изменение на акта си в тази му част.

Основателно е искането по чл. 248 ГПК за намаляване на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, присъдени на Р. Б.-С., Д. Д. С. и С. Д. С.. С оглед защитавания правен интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че същото е приключило с определението по чл. 288 ГПК; подаването на един общ отговор от адвокат Б. за двамата му доверители и от адвокат М. за нейните двама доверители, съдът счита, че следва да намали присъдените суми (съответно - 8500 лв., 8500 лв. и 13 485.60 лв.) на по 2500 лв. за всяка от изброените страни – в какъвто размер е определил възнаграждение по чл. 38 ЗА за процесуалното представителство на Д. Д. С. във връзка с подадения от негово име отговор на касационната жалба срещу основното въззивно решение.

Що се отнася до частта от молбата, касаеща определение № 10002 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 5460/2018 г. (с погрешно посочен в последното № 5640/2018 г.) на САС, настоящият съд, с определението си № 2032 от 24.04.2024 г., се е произнесъл и по частната жалба на Х. срещу това определение, като го е потвърдил в атакуваната от тях част, с което същото е стабилизирано и не подлежи на нов контрол в тази му част.

По молбата вх. № 8938/23.05.2024 г., подадена от Р. И. Б.-С. и Д. Д. С., чрез адвокат Н. Б., и лично от последния, както и по молбата вх. № 8964/23.05.2024 г., подадена от С. Д. С. и Д. Д. С., чрез адвокат Т. М.:

Двете молба са допустими, но неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС, при определяне на дължимото по чл. 38 ЗА възнаграждение на процесуалните представители на ответниците по касационните жалби, е изложил съображенията си защо определя по 2500 лв., респ. по 500 лв. (за представителство на една страна) във връзка с подадените отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, като счита, че не са налице основания за промяна на становището му. Относно касационната жалба срещу въззивното решение по чл. 247 ГПК същият е съобразил предмета на това решение и основанията за обжалването му, респ. фактическата и правна сложност на спора, които не съвпадат с тези по основното решение.

По молбата, озаглавена „частна жалба за изправяне очевидна фактическа грешка“, вх. № 9921/07.06.2024 г., на Е. И. Х. и В. В. Х., чрез адвокат И. С.:

В частта, с която се иска поправка на техническа математическа грешка в решение № 10098 от 24.11.2022 г. по гр. д. № 5460/2018 г. на САС, молбата е адресирана до Софийски апелативен съд (визиран като „първоинстанционен съд на ВКС“), поради което в тази част следва да бъде изпратена за произнасяне от последния.

В останалата част, с молбата се иска намаляване на разноските, присъдени с определението на ВКС по чл. 288 ГПК. Въпреки че многократно се сочи, че е налице „техническа математическа грешка“, изложените доводи не могат да бъдат свързани с приложението на чл. 247 ГПК, а с това на чл. 248 ГПК, предвид твърденията, че разноските са неправилно изчислени, прекомерни, влизащи в противоречие с принципа на справедливостта и съразмерността. Аналогично искане – по молба вх. № 7979/10.05.2024 г., е разгледано от ВКС с настоящото определение по-горе и е намерено за частично основателно, поради което не се дължи ново произнасяне.

При така формирания краен резултат относно дължимите разноски за производството пред ВКС, същите се явяват съразмерни на присъдените за предходните две инстанции, при отчитане фактическата и правна сложност на спора, продължителността на процеса, извършените процесуални действия за всяка инстанция.

На страните не се дължат разноски за настоящото производство. Налице е трайно установена практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, съгласно която производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер и не попада в приложното поле на чл. 81 ГПК, поради което в него не се носи отговорност за разноски.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,