Решение № 7924 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2015 г.

Решение № 7924 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "С. 2055" ЕООД, със селище гр. П., ул. "З. Б." № ..., ет. ..., представлявано от управителя С. Т., против решение № 400/27.02.2015 г. по адм. д. № 1393/2014 г. по описа на Административен съд - П. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. в писмена защита, изготвена от юрк. М., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил оспорването на касатора "С. 2055" ЕООД срещу Ревизионен акт № 161304895/19.12.2013 г., поправен с ревизионен акт № 1404666/12.02.2014 г., издаден от С. И. Ш., началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и К. Л. Л., главен инспектор по приходите в ТД на НАД - П., потвърден изцяло с решение № 341/11.04.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - П. при ЦУ на НАП, с който на оспорващия са установени за довнасяне задължения по ЗДДС и ЗКПО в размер на общо на 13685,47 лв. и лихви за просрочие към тях в размер на общо на 1329,96 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в надлежно учредено ревизионно производство при спазване на административнопроизводствените правила, при установяване на релевантните факти и правилно приложение на материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за отмяната му като неправилно на основания по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Оспореният ревизионен акт е издаден при ревизия, в хода на която е установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи в резултат на констатацията за нередовност в отчета на продажбите в търговския обект, в който дружеството упражнява търговската си дейност, изразяваща се в приключване на сметките от продажбите в кафе "Ш." със или без издаване на фискален бон, за което били използвани възможности на ползвания програмен продукт с флаг "0" да се означават продажби без издаден фискален бон, а с флаг "1" - такива с издаден фискален бон. В отчетите по чл. 124 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ били декларирани само продажбите, за които е издаден фискален бон и отчетени във фискалното устройство. Останалите продажби, сметките по които били приключени без издаване на фискален бон, оставали в базата данни на програмата и при съпоставката им били установени значителни разлики в броя на отчетените и неотчетени продажби със значителен превес на последните. При преминаване към особения ред оспорващият е бил надлежно уведомен, дал е обяснения и е изложил становището си по тази констатация. Защитните му доводи са обсъдени в съвкупност с данните от програмния продукт и фискалното устройство и мотивирано са отклонени. Фактическите си установявания и изчисления на установения за довнасяне ДДС и корпоративен данък ревизиращият екип е отразил в мотивите на ревизионния доклад и онагледил чрез таблици. Издаденият въз основа на така съставения ревизионен доклад ревизионен акт, поправен с друг поради допусната в него очевидна фактическа грешка и потвърден изцяло с решение на директора на ОДОП - П., е бил оспорен като издаден в нарушение на административнопроизводственото изискване да бъде мотивиран и с доводи, че ползваният в търговския обект софтуер не бил предназначен за отчитане на продажбите, а генерираните в паметта му данни били в резултат на грешки. В мотивите на обжалваното първоинстанционно решение данните по ревизионната преписка и събраните в съдебната фаза доказателства са обсъдени в съвкупност с доводите на страните. Анализиран е начинът на действие на ползваното фискално устройство, одобрено за експлоатация съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в чиято фискална памет намира отражение издадения обобщен фискален бон, след приключването на поръчките и закриване на съответната сметка. На база тези възможности на фискалното устройство твърдението, че с флаг "0" в програмния продукт са отразявани междинни поръчки е прието за неоснователно. Възражението, че разликата в отчетените с фискалното устройство и в базата данни на ползвания програмен продукт приключени сметки се дължи на грешки е отхвърлено с мотиви отново за неоснователност, доколкото установените такива в хода на ревизията са взети предвид. Въз основа на така приетите факти съдът е изложил обосновани и законосъобразни изводи относно наличието на предпоставки за провеждане на ревизията по особения реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и определяне данъчната основа съобразно критериите по ал. 2. Конкретните касационни доводи за неправилност на решението настоящата инстанция намира неоснователни. Оплакванията за постановяване на решението при съществени процесуални нарушения не намира опора в данните по делото относно извършените от съда процесуални действия. С разпореждане от 29.05.2014 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, указал е на оспорващия, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, при ревизията по чл. 122 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат верни до доказване на противното и че може да докаже твърденията си за незаконосъобразност с всички допустими доказателства. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК не вменява в задължение за съда да указва чрез какви точно доказателства страните следва да доказват защитната си теза. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна на съдебното решение. В с. з. от 27.11.2014 г. съдът е приел искането на процесуалния предствител на оспорващия за назначаване на съдебно-техническа експертиза с поставени към компютърен специалист задачи, заявено след разпита на св. Лазов относно обстоятелствата, при които са разчетени данните от системата за управление на продажбите в обекта, принципно за основателно, отложил е производството с указание в тридневен срок задачата на експертизата да бъде писмено формулирана с изявление за произнасяне по допускането й в закрито заседание. В предоставения срок страната е бездействала, а в проведеното на 29.01.2015 г. с. з. процесуалният представител на оспорващия изрично е оттеглил искането за експертиза. Защитникът е надлежно упълномощен и действията му относно доказателствените искания, респ. оттеглянето на такива, както и отношенията с упълномощителя, съдът не контролира. Възможността по чл. 171, ал. 2, предл. 2 АПК за служебно назначаване на експертиза съдът ползва по своя преценка, предвид което и с оглед обстоятелството, че искането е оттеглено след разпита на св. Лазов, не е дължал процесуални действия по този ред. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК предвид констатация за нарушения при отчитането на продажбите в търговския обект в резултат на които е установена значителна разлика между отчетения от фискалното устройство оборот и оборота, отразен в базата данни на ползвания софтуер. На тази констатация касационният жалбоподател е противопоставил възражение, че разликата се дължи грешки на персонала, което, предвид големия процент разлики и неангажиране на доказателства, не е прието. Системният характер на разминаванията между отчетения и осчетоводен оборот и оборота, запазен в базата данни на ползвания софтуер е обусловил извод за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Предвид тази констатация, необорена с надлежни доказателства в хода на ревизията, изводът на първинстанционния съд за законосъобразно проведено по реда на чл. 122 ДОПК ревизионно производство и необорена доказателствена тежест на ревизионния акт в съдебната фаза е законосъобразен. Изложеното обосновава извод за постановяване на обжалваното решение при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение