Определение № 159 от 15.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 2002/2012 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43 от НПК, по повод разпореждане от 19.10.2012 г. на съдията-докладчик по н.о.х.д. № 880/ 2012 г. на Районен съд – Несебър, за определяне на друг съд, който да реши делото. Прокурор Велинова от Върховната касационна прокуратура дава становище, че не са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като не е покрито условието много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред Несебърския районен съд е образувано н.о.х.д. № 880/ 2012 г., по внесен обвинителен акт срещу И. В. Я. за извършено деяние по чл. 129 от НК. С разпореждане от 19.10.2012 г. по н.о.х.д. № 880/ 2012 г. съдията-докладчик от Районен съд гр.Несебър, преценил, че само един от свидетелите, посочени в обвинителния акт, били с местоживеене на територията на община Несебър, докато подсъдимият, неговият защитник и един свидетел били от София, трима свидетели – от гр.Плевен и по един свидетел от гр.Враца и гр. Кюстендил, поради което изпратил делото на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 от НПК. Според приложението на обвинителния акт свидетелите живеят в различни населени места на страната и не е налице законовата предпоставка, която да налага отклонението от правилата за подсъдността. Няма да постигнат и ефектът на спестяване на финансови средства при явяването на свидетелите пред съд и нормалното протичане на наказателното производство. Затова искането на съдия-докладчик следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, на основание чл. 43, т. 1 от НПК