Определение № 693 от 24.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Чепеларе, представляван от адв. Стамболова и по искане на кмета на община Чепеларе, представляван от адв. Стамболова, за изменение на определение № 12280/ 13.11.2024 г., постановено по адм. дело № 10748/2024 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските. Подателите на исканията излагат съображения, че със съдебния акт неправилно не са присъдени разноски в размер на 950.00 лв. в полза на община Чепеларе, въпреки своевременно заявената претенция в този смисъл и обстоятелството, че четливо копие от договора за правна защита и съдействие с данни за договорената и заплатена сума от община Чепеларе не е представено поради пропуск на Административен съд – Смолян. Към молбата на началника на отдел „Местни данъци и такса“ са приложени удостоверение от Административен съд- Смолян, договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно (оригинал и копие) и разходен касов ордер. Ответникът М. С. П., чрез адв. Пакулева, оспорва искането на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община „Чепеларе“ по съображения, че е подадено от орган, който не е страна в производството. Излага доводи, че доказателствата за действително извършени разходи не са представени своевременно и претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно. Моли да му бъдат присъдени направените разноски съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Като взе предвид направените искания и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: С определението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, второ отделение, оставя в сила определение № 1336/ 08.10.2024г. по адм. дело № 345/ 2024 г. на Административен съд – Смолян, с което е оставено без разглеждане искането на М. П. за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед № 360/ 26.07.2024г. на кмета на община Чепеларе. Разноски на община Чепеларе не са присъдени въпреки направеното от страна на процесуалния представител на кмета на общината искане, тъй като доказателства за действителни извършени разходи не са представени до приключване на производството пред Върховния административен съд. При тези факти Върховният административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Искането на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Чепеларе за изменение на определение № 12280/ 13.11.2024 г., постановено по адм. дело № 10748/2024 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските, е недопустимо. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. В случая страна в производство пред първоиностанционния съд и пред Върховния административен съд е кметът на община Чепеларе, тъй като това е органът, издал заповедта, оспорена пред съда (чл. 153, ал.1 АПК). Следователно това е административният орган, по чието искане и съобразно изхода на спора могат да се присъдят разноски. Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община Чепеларе не е страна в съдебното производство, не може да претендира разноски и съответно да иска изменение или допълване на съдебния акт в частта за разноските. По тези съображения искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Искането на кмета на община Чепеларе за изменение на определение № 12280/ 13.11.2024 г., постановено по адм. дело № 10748/2024 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските, е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Това право не се реализира служебно от съда, а по искане на страната, направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция и след представени доказателства за действително направени разходи по водене на делото. В случая тези условия не са изпълнени, тъй като доказателства за действително направени разходи по водене на делото от страна на кмета на община Чепеларе, в чиято полза е постановен съдебният акт, не са представени до приключване на производството пред Върховния административен съд. Доказателствата, на които процесуалният представител на кмета на община Чепеларе се позовава, не са приложени към искането на този орган за изменение на съдебния акт в частта за разноските, а и дори да бяха приложени не биха могли да бъдат взети предвид, тъй като не са представени своевременно. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Искането на кмета на община Чепеларе, представляван от адв. Стамболова, в този смисъл е неоснователно и следва да се отхвърли. Разноски на М. П. в това производство не следва да бъдат присъдени въпреки направеното искане. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а се развива в допълнение или изменение на вече постановен съдебен акт, като цели да отстрани пропуски, свързани с произнасянето относно дължимостта и размера на разноските, направени от страните в съответната инстанция, като преценката за основателност на искането е съобразно претенциите и доказателствата за разходи по водене на делото, направени до приключване на устните състезания. Ето защо в производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,