Решение № 158 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 708/2011 г.

Решение № 158 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 708/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. а. п. срещу решение № 45 от 18.03.2011 г. по гр. дело № 25/2011 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 473 от 11.11.2010 г. по гр. дело № 378/2010 г. на Добричкия окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на С. Д. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и са присъдени деловодни разноски. Въззивният съд е приел, че наказателното производство е водено срещу ищеца от 01.02.2000 г. до 28.06.2007 г. по обвинение за престъпления по чл. 209, ал. 2 НК и чл. 319 НК. Продължителното наказателно производство е оказало травмиращо въздействие върху ищеца, засегнало е здравето и психическото му равновесие, честта и достойнството му. Той е имал негативни емоции и психологически проблеми, отрицателно са били повлияни контактите и отношенията му в обществото. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 60 000 лв. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд не е изложил мотиви защо е необходимо съобразно принципа на справедливостта искът за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата 60 000 лв. Присъденото обезщетение необосновано е завишено и не е съобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не е взето предвид обстоятелството, че спрямо ищеца е приложена най-леката мярка за неотклонение "подписка". През цялото време той е бил с повдигнати обвинения за леки престъпления. Ответникът по касационната жалба С. Д. С., [населено място], не е заявил становище. С определение № 15 от 06.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 18.03.2011 г. по гр. дело № 25/2011 г. на Варненския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос относно прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди критерия. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, тъй като наказателното производство е водено срещу ищеца в продължение на повече от седем години. По образувани преписки от 1999 г. неколкократно с постановления на РП-Б. и потвърждаващите ги такива на ОП-Д. е отказвано образуването на предварително производство срещу С. Д. С. поради липса на данни за извършени престъпления. С постановление от 01.02.2000 г. по преписка № 3150/2000 г. на Върховна касационна прокуратура С. Д. - завеждащ сектор "Инспекторат" при В. е отменил като необосновани всички постановления на РП-Б., ОП-Д. и АП-В.; постановил е по случаите да се проведе предварително наказателно производство като преписките да се присъединят и преобразуват в предварително производство; възложил е предварителното производство на следовател, посочен от ръководителя на О. -В.; определил е окръжния прокурор на [населено място] като наблюдаващ прокурор. На 11.06.2001 г. в РС-Балчик срещу ответника по иска е бил внесен обвинителен акт от РП-Б. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 2 и чл. 319 от НК. Образуваното нохд. № 164/2001 г. на РС-Балчик е приключило с оправдателна присъда, протестирана от районния прокурор на РП-Б. и потвърдена от Добричкия окръжен съд с решение № 55 от 04.06.2003 г., постановено по в. н. о. х. д. № 614/2002 г. По протест на ОП-Д. във ВКС на РБ е образувано К. № 595/2003 г., по което ВКС на РБ-III н. о. се е произнесъл с решение № 673/08.12.2003 г., с което е отменено въззивното решение на Д. и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Наказателното производство по сл. д. № 3008/2000 г. на О. -В. срещу С. Д. С. за престъпления по чл. 209, ал. 2 и чл. 319 от НК е било прекратено с постановление на РП-Б. от 16.11.2006 г. на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК поради липса на данни за извършено престъпление. Това постановление е било потвърдено с постановление от 10.01.2007 г. на ОП-Д., а постановленията на РП-Б. и ОП-Д. са били потвърдени с постановление от 28.06.2007 г. на А. прокуратура В. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е засегнало тежко здравето и психическото му равновесие, честта и достойнството му. Според тях преди наказателното дело ищецът бил в добро здравословно състояние, работел много, не е имал здравословни оплаквания, но в резултат на прокурорските проверки и следствени действия здравето му се влошило - получил диабет, вдигнал кръвно налягане, опадали му зъбите. Почти всеки ден служителите му викали бърза помощ или го транспортирали до болницата, ходели да му купуват лекарства. Свидетели установяват, че в пресата имало публикации за воденото срещу ищеца наказателно преследване и че цяло предаване по националната телевизия на журналистката В. А. било посветено на С. Д. С. и внушавало неговата абсолютна виновност. От приетата по делото медицинска експертиза се установява, че ищецът не е фамилно обременен за хипертония и диабет, а отключващият фактор и началният им период съвпадат с образуваното наказателно производство. След прекратяването му кръвното налягане почти е стабилизирано. Съобразно изложеното по-горе относно въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. Наказателното производство срещу ищеца действително не е приключило в разумен срок. Продължило е над седем години. По делото са събрани и доказателства за увреждания, имащи трайни последици за психичното и физическото му състояние. С оглед на всичко това, но и при съобразяване тежестта на обвиненията - за престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода до три години, т. е. леки престъпления по смисъла на НК, както и приложената най-лека мярка за неотклонение "подписка", следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 45 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 45 000 лв. до 60 000 лв. и да се отхвърли за сумата 15 000 лв. Обжалваното решение трябва да бъде отменено и в частта относно присъдените на ищеца деловодни разноски от 2 500 лв. като адвокатско възнаграждение, тъй като такива не са направени. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.