Решение № 9355 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11520/2016 г.

Решение № 9355 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11520/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 145 от АПК. Образувано е по жалбата на К. С. Б. против заповед № 8121К-3284 от 23.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която на основание чл. 207, ал. 1, т. 1, ал. 2 вр. с чл. 214, ал. 2 и чл. 215, ал. 1 от Закона за вътрешните работи е временно отстранен от длъжност. Иска отмяна по съображения развити в жалбата. Твърди, че при наличие на к. р. № 10/29 май 2018 г. по к. д. № 4/2017 г. на КС на РБ заповедта се явява нищожна, а жалбата основателна. Претендира разноски. Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване е заповед № 8121К-3284 от 23.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която въз основа на предложение № 312р-14965/15.08.2016 г. на директора на ОД на МВР-П. и на основание чл. 214, ал. 2 от ЗМВР жалбоподателят временно е отстранен от длъжност старши инспектор, началник на група "Охранителна полиция при РУ-П. Като фактическо основание е посочено образувано досъдебно производство № 69/2016 г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура -П., по което служителят е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по чл. 210, ал. 1, т. 3 от НК и му е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" от 2000 лв. В заповедта са изложени мотиви, че служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР "превишаване на власт или използване на служебно положение за лична облага или облага на трети лица", за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР се предвижда наказание "уволнение". Към административната преписка е приложено постановление на ОП-П. от 15.08.2016 г. за привличане на жалбоподателя като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК. С определение от 17.10.2016 г. тричленен съдебен състав е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. С определение № 6678/30.05.2017 г. съдът установи несъответствие на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР с чл. 16, чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., които регламентират правото на труд и обществено осигуряване, както и на принципите за правна сигурност и съразмерност и внесе въпроса в Конституционния съд. С к. р. № 10/29 май 2018 г. по к. д. № 4/2017 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР като прие, че същата влиза в противоречие с конституционните разпоредби, които гарантират и защитават правото на труд, на избор на професия, на обществено осигуряване, противостои на сигурността и достойнството на държавния служител. Разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР гласи, че при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, съответният орган по чл. 158 и 159 от ЗМВР го отстранява временно от длъжност. Заповедта е израз на държавна принуда. Временното отстраняване от длъжност е забрана за упражняване на задължения по служебно правоотношение и черпене на права от същото, до момента на прекратяване на дисциплинарното производство или когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение", предвид чл. 214, ал. 5 от ЗМВР. Заповедта се издава в условията на обвързана компетентност при наличието на две кумулативно дадени от законодателя условия: 1. образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 и 2. при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице. Административният орган няма право на преценка дали да приложи временно отстраняване от длъжност. В случая заповедта е издадена от компетентния административен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в писмена форма, с реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазен е материалният закон към момента на издаването на оспорения административен акт. Към момента на издаване на заповедта разпоредбата не е обявена за противоконституционна и административният орган е разпоредил едновременно с образуването на административно производство на основание образувано досъдебно производство, служителят да бъде временно отстранен от длъжност. Неоснователна е защитната теза на ответника, че липсва правен интерес от оспорване поради прекратено към настоящия момент служебно правоотношение с жалбоподателя. Съдът има задължение да провери законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт към момента на неговото издаване, а фактът на уволнение е последващ и е без значение за изхода на делото, тъй като не е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Заповедта обаче е в съответствие с действащия към 23.08.2016 г. материален закон. Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционния съд решенията на КС се обнародват и влизат в сила 3 дни след обнародването. С Решение № 22 от 31.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 25/95 г. Конституционният съд приема, че с влизане в сила на решението на съда, с което се обявява за противоконституционен закон, се отменява неговото действие и създадената от него правна уредба занапред, т. е. същият престава да действа занапред. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК гласи, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. След като към 23.08.2016 г. разпоредбата не е обявена за противоконституционна, отстраняването от длъжност се явява законосъобразно. Вторият довод за нищожност на заповедта поради нарушение на конституционни разпоредби, също е неоснователен. В случая е важно да се отговори дали чл. 16, чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от Конституцията на РБ имат непосредствено действие по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Конституцията на РБ. Под непосредствено действие следва да се разбира пряка приложимост, без опосредяване на правното действие на конституционните норми. В мотивите на решение № 10/6.10.1994 г. по к. д. № 4/1994 г. на КС на РБ понятието е развито и е посочено, че "непосредственото действие означава, че не е необходимо да има опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви то". Непосредствено действие могат да имат правни норми, които съдържат ясни, безусловни правила за поведение, регламентират субективни права, свободи и задължения, като тези правила не изискват допълнителни мерки за прилагането им и затова са съдебно приложими. Трудът се гарантира и защитава от закона- чл. 16 от КРБ. Съгласно чл. 48, ал. 1 от КРБ гражданите имат право на труд, а държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ гласи, че гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Конституционна разпоредба има непосредствено действие, когато няма нужда от подпомагащо законодателство или от друг вид правоприлагащо действие. В случая и правото на труд и правото на обществено осигуряване са гарантирани от КРБ чрез допълнително законодателство, което съдържа такива правила за поведение, чрез които да е възможна реализацията на тези субективни права. За упражняването на посочените права е необходимо създаването на съответните юридически механизми чрез закони. Поради това настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на жалбоподателя да прогласи нищожност на заповедта като издадена на законово основание, което е в пряко противоречие с конституционни разпоредби на чл. 16, чл. 48, ал. 1 и чл. 51 от КРБ. Целта на производството пред Конституционния съд, завършило с к. р. № 10/29 май 2018 г. по к. д. № 4/2017 г. на КС на РБ, е след обявяване на разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР за противоконституционна да отпадне основанието за отстраняване от длъжност и служителят да бъде възстановен на работа. Върховният административен съд няма правомощието да решава по настоящото дело въпроса за противоконституционността на закона, защото като първоинстанционен съд, разполага с правомощието да правоприлага. Предвид изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и и чл. 37 от ЗПП да заплати на ответната страна направени по делото разноски от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение