Определение № 6635 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 734 от 28.02.2024 г. по кнахд № 165/2024 г. по описа на Административен съд Русе, с което е спряно производството по КАНД № 165/2024 г. на Административен съд - Русе до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд - Хасково. Счита определението за неправилно, по съображения, че основанията за спиране на производството са изброени в чл. 229, ал.1 от ГПК, като между тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз, извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал.1 от ГПК, която е относима към производството по което е направено запитването, както e и по НПК. Излага доводи, че в ЗАНН, който регламентира правилата за обжалване на Електронен фиш не е предвидена процедура за спиране на съдебното производство, в глава дванадесета от АПК не се съдържат разпоредби относно спиране на производството. Констатацията, че и по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС не е достатъчна. Според жалбоподателя с отправеното преюдициално запитване се дири не тълкуване на съюзна правна норма, а тълкуване на съвкупност от национални правни норми, което според практиката на,СЕС е недопустимо. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по делото. Ще се приеме, че частната жалба е процесуално допустима, с оглед преобладаващата практика на петчленните състави на ВАС, подадена е в законоопределения срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да спре производството по делото, съдът е приел, че по преюдициално запитване отправено от Административен съд - Хасково на 07.02.2023 г. по на к.а.н.д. № 997 /2022 г. по описа на този съд, със сходен на настоящото дело предмет, в Съда на ЕС е образувано дело С-61/23. Преюдициалният въпрос, формулиран в определението на АС - Хасково, е следният: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/S01 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Приел, че неговият отговор има значение и за решаването на настоящия правен спор, тъй като с електронен фиш № 8504464476, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, на ответника по касационната жалба ЕТ„А. - А. А.“, за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.З от същия закон, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева. Нарушението се изразява в движение на товарен автомобил, собственост на посочения търговец, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа! като за това ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В електронния фиш е указана и възможността за освобождаване от административнонаказателна ‘отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева. ,Необходимостта от съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство от страна на Съда на ЕС налага съдебното производство да бъде спряно на основание чл.631, ал.1 вр. чл.229, ал.1, т.7 от ГПК вр. чл.144 и чл.228 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, до решаване на дело С-61/23. ' Определението е правилно. Делото пред административния съд е образувано по касационна жалба на АПИ против решение № 869/21.12.2023 г., постановено по АНД № 855/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменен електронен фиш № 8504464476 за налагане на имуществена санкция на ЕТ“А.-А. А.“ за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. С електронния фиш, за нарушение за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон, на търговеца е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Искането за присъждане на разноски е неоснователно. По цитираните от ответната страна определения е поискано изменение в частта за разноските. Практиката на Върховния административен съд, Седмо отделение е, че тези разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Мотивите са, че нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Следва да се има предвид, че и по другите касационни производства които се разглеждат от ВАС по АПК, при обжалване на определение на административен съд за спиране на производството по делото не се присъждат разноски, независимо дали определението за спиране на делото е отменено или оставено в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение