Определение № 11483 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Ж. Щ. от гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. В. Иванов, против определение №9194 от 21.08.2025г., постановено по адм. дело №1512/2025г. на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ за продажба на общинско жилище. С частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. По изложени съображения се иска съдебният акт да се отмени и върне за продължаване на съдопроизводствените действия от Административен съд - Варна. Ответната страна - кмета на Община Варна - район "Приморски", чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор, в която е изразено становище за неоснователност на подадената частна жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящият съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на частната жалба намира, че същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение Административен съд - Варна е оставил без разглеждане жалбата на К. Ж. Щ. срещу отказ за продажба на общинско жилище, обективиран в писмо с рег. №АУ076305ВН-007ВН/17.12.2024г., потвърден с отговор рег. № АУ076305ВН_013ПР_001ПР/27.06.2025г. на кмета на район „Приморски“, община Варна и е прекратил производството по адм. д. № 1512/2025 г. по описа на Административен съд - Варна. За да постанови този резултат административния съд е приел, че съобразно съдържанието на обжалваното писмо не е налице отказ, тъй като същото единствено описва извършеното от общинска администрация по повод подаденото от Щ. заявление за закупуване на общинско жилище, в което е настанен под наем. Съдът е посочил, че писмо с рег. №АУ076305ВН-007ВН/17.12.2024г., издадено от Директор на Дирекция ОСИСД, Община Варна и писмо с рег. № АУ076305ВН_013ПР_001ПР/27.06.2025г., издадено от кмета на район „Приморски“, община Варна не изхождат от компетентен орган – Кмета на Община Варна, съобразно чл. 36, ал. 3 от НУРУЖНГНПОЖ, както и че с двете писма не се слага край на административното производство по закупуване на общинско жилище. Доколкото компетентен да извърши продажбата е кметът на Община Варна като всички писма, становища, отговори на лица различни от последния не представляват изричен отказ, годен за обжалване. Въз основа на гореизложеното съдът е обосновал извода, че оспореното писмо не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, следователно писмото, изхождащо от кмета на район Приморски адресирано до жалбоподателя и до Директора на Дирекция ОСИСД, Община Варна, с което е указано какво е извършено до момента в хода на процедурата по закупуване на общинското жилище е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. В допълнение съдът е посочил, че в случай като се приеме, че е налице формиран отказ за закупуване на общинско жилище, то за срокът за обжалването му е изтекъл. А подаването на жалба срещу писмо издадено от кмета на район „Приморски“ не може да обоснове допустимост на жалбата срещу първото писмо. Определението е правилно. Правните изводи на съда са законосъобразни и при постановяването им не е нарушен приложимия закон. При установените фактически обстоятелства по делото, съдът правилно е приел, че оспорваните писма не представляват подлежащи на съдебен контрол административени актове. В случая правилно административния съд е преценил, че оспорените писма не изхождат от компетентен да се произнесе с окончателен акт административен орган, тъй като компетентен в случая е кмета на Община Варна, съобразно чл. 35, ал.1 във вр. с чл. 36, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ. На следващо място с оспореното пред Административния съд писмо рег. №АУ076305ВН-007ВН/17.12.2024г издадено от Директор на Дирекция „ОСИСД“ с адресат К. Щ. е предоставено за сведение писмото на кмета на район „Приморски“, Община Варна, в което е отразено становището на комисията по чл. 6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ. Видно от същото, е описана последователността от извършените действия на комисията и действително е посочено, че Щ. не отговаря на условията по чл. 35, ал.1 т. 4 от НУРУЖНГНПОЖ. Въз основа на гореизложеното обжалваното писмо не съдържа властническо-разпоредително волеизявление на компетентен орган и само по себе си не предизвиква промяна в правната сфера на адресата от вид и характер на последиците, визирани в хипотезите на чл. 21 АПК. Настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд, че дори и да се приеме, че е налице постановен отказ за закупуване на общинско жилище, то жалбата срещу него е просрочена, както и че оспорването на писмо №АУ076305ВН_013ПР_001ПР от 27.06.2025г. на кмета на район „Приморски“, не обосновава допустимост на жалбата срещу първото писмо от 17.12.2024г. Настоящият съдебен състав посочва, че процедурата следва да приключи с акт кмета на Община Варна съгласно чл. 6, ал. 3 от НУРУЖНГНПОЖ, а при липса на подобно произнасяне в законоустановения срок лицето може да обжалва мълчалив отказ на кмета на Община Варна. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата като недопустима и поради наличие на основание по чл. 159, т. 1 АПК е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратил. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение