Решение № 2785 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2015 г.

Решение № 2785 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София и на Георги Божинов Танчев чрез неговия пълномощник срещу решение № 1308/5.03.2015 г. по адм. д. № 9022/2013 г. на Административен съд София град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на ново решение по същество. Като ответници касаторите намират касационната жалба на насрещната страна за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на Георги Танчев поради просрочие и алтернативно- за неоснователност и на двете касационните жалби. Касационната жалба на Георги Танчев е процесуално недопустима за разглеждане като просрочена: Съобщението за изготвеното решение до Георги Танчев е изпратено на посочения от него по делото адрес и е връчено на Пеевски-пълномощник. По делото е представено пълномощно - стр. 15, според което Пеевски е упълномощен да преставлява жалбоподателя пред органите на изпълнителната и съдебната власт в страната. В самата си жалба жалбоподателят изрично е посочил този адрес за призоваване и връчване на съобщенията, като е уточнил същите да се връчват чрез пълномощника му Костадин Пеевски. На този адрес жалбоподателят е бил и призоваван пред първоинстанционния съд. Съобщението за решението е връчено на пълномощника на 12.03.2015 г., а жалбата е подадена по пощата на 27.03.2015 г. с писмо, видно от клеймото върху писмото. Четиринадесетдневният срок за обжалване обаче изтича на 26.03.2015 г., - четвъртък, работен ден, поради което е просрочена. Само в рамките на 14-дневния преклузивен срок може да се упражни валидно процесуалното правомощие обжалване, а пропущане му препятства разглеждането на жалбата по същество. Поради това същата е процесуално недопустима за разглеждане, поради което производството в тази му част следва да се прекрати. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София: За да се произнесе, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е ревизионен акт № 2141300490/3.04.2013 г., потвърден с решение № 1196/2013 г. на директора на "ОДОП"-София, с който на Георги Божинов Танчев са установени задължения за данък върху доходите по ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007, 2008, 2009 г. както следва: зя 2006 г. - 10 933, 20 и лихва 7 7778, 21; за 2007 г. - 5 888, 70 лв. и лихва 3 331, 49; за 2008 г. - 7 949, 46 лв. и лихва- 3 298, 40 лв. и за 2009 г. - 8 015, 71 и лихва 2430, 42 лв. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в частта му за установеното задължение за данък върху доходите за размера над 9571, 96 лв до определения такъв от 10 933, 20 лв и за лихвата над 5415, 24 лв. до определения й размер от 7778, 81 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Налице са основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК предвид несъотвествието между имущественото и финансово състояние на данъчнозадълженото лице. Началното салдо за 2006 г., което органите по приходите приемат, е различно от приетото от вещото лице такова. Към изчисления размер на недостига следва да се добавят пътувания в чужбина през 2005 г. на стойност 5994, 62 лв, което променя данъчното задължение за 2006 г. По отношение на разходната част на паричния поток за 2007, 2008 и 2009 г. съдът е приел, че разходите за пътувания в чужбина не следва да се включват. Касационната жалба е насочена срещу решението в отменителната му част и е неоснователна: Съдът правилно е установил релевантните факти и се е съобразил със заключението на вещото лице. От същото се установява, че при определяне на паричния поток за 2005 г. са извадени сумите за задгранични пътувания, поради което за тази година -2005 г. не е налице недостиг на парични средства и салдото към края на годината е положително. Това крайно салдо е начално такова за 2006 г., което променя размера на установения недостиг за 2006 г. и съответно- размера на установеното данъчно задължение. Правилно съдът е приел, че стойността на задграничните пътувания е релевантна, тъй като фактът на тези пътувания не е спорен. Това сочи на по-голямо по размер начално салдо за 2006 г., което сочи на незаконосъобразен размер на установените за 2006 г. данъчни задължения и лихва. Поради това, като е приел незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт в тази му част, съдът правилно е приложил материалния закон. Решението в отменителната му част е съответно на материалния закон и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на Георги Божинов Танчев като ответник по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 200 /двеста/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,