Определение № 63 от 18.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2442/2019 г.

Постъпила е молба от Е. Б. П., [населено място], подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. С. К., с искане да бъде изменено определение №859 от 13.12.2019 г. по гр.д. №2442/2019 год., на ВКС, ІII г.о. в частта за разноските поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на решение № 1715 от 11.03.2019 г. по гр. дело № 4086/2018 г. на Софийския градски съд. Е. Б. П., [населено място], е осъдена да заплати на Л. Т. Т., [населено място], 1000 лв., представляващи направени пред касационната инстанция разноски. Определението е постановено в закрито заседание, поради което възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е преклудирано. Съдът констатира, че при минимален размер на адвокатското възнаграждение от 810 лв. следва да се приеме, че изплатеното възнаграждение в размер на 1000 лв. не е прекомерно. С оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и дължимото разрешение на повдигнатите четиринадесет правни въпроси относно допустимостта на касационното обжалване при конкретния случай, трябва да се направи извод, че няма несъответствие между размера на възнаграждението и проведената защита пред ВКС. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.