Определение № 3943 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4356/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, с определение № 1735/02.04.2026 г., постановено по настоящото дело, не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 111/09.06.2025 г., постановено от Варненския апелативен съд, по въззивно гр.д. № 104/2025 г. Не е присъдил разноски. Подадена е молба от адв. Р. Н. Д. и адв. Н. А. В., в качеството им на процесуални представители на М. С. З. и К. П. П., за допълване на горното определение с присъждане на разноски, които им се дължат за настоящото производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, както и които им се дължат по касационно гр.д. № 704/2024 г. на ВКС, III г.о., с което първата касация е върнала делото за ново разглеждане на Варненския апелативен съд. С „уточняваща молба“ от 12.05.2026 г. адв. Д. и адв. В. „конкретизират“, че искането за допълване на определението по чл. 288 ГПК на ВКС, постановено по настоящото дело, включва и дължимите и възнаграждения по чл. 38, ал. 1 ЗА за първоначалното разглеждане на делото пред Апелативен съд – Варна, по въззивно гр.д. № 389/2023 г. (първия въззив). Насрещната страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез гл. инспектор А.Д., отговаря, че искането е неоснователно, а и съдът, когато се произнася за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗАдв, трябва да установи, че защитаваната безплатно от адвоката страна, е материално затруднена, а по делото няма такива доказателства. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата в частта й, съдържаща искане за допълване на определението по чл. 288 ГПК на ВКС, постановено по настоящото дело, с определяне и присъждане на адвокатски възнаграждения на адв. Д. и адв. В., за процесуално представителство на М. С. З. и К. П. П. на други етапи от развитие на производството – по въззивно гр.д. № 389/2023 г. на Варненския апелативен съд и по касационно гр.д. № 704/2024 г. на ВКС, III г.о, е по естеството си искане за изменение на въззивно решение № 111/09.06.2025 г., постановено от Варненския апелативен съд, по въззивно гр.д. № 104/2025 г., с което материалноправният спор е окончателно решен по реда на чл. 294 ГПК. С Това решение, въззивната инстанция, с оглед резултата по делото присъжда разноски, вкл. по чл. 38 от ЗА, които включват дължимите суми и сторени разходи във всички инстанции до момента, вкл. и в първата касация (чл. 294, ал. 2 ГПК). В тази част искането, изложено в първоначална и уточняваща молба, трябва да се изпрати по компетентност на Варненския апелативен съд, който да прецени нейната допустимост и основателност. В останалата част, относно присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Д. и адв. В. за настоящото производство, молбата е допустима, но неоснователна. Няма заявено искане по чл. 38 ЗА, поради което и съдът не се е произнесъл. Не е налице хипотезата на чл. 248, ал. 1 ГПК – пропуск на съда, който да следва да се отстрани, чрез допълване на съдебния акт в частта за разноските. МОТИВИРАН от горното, съдът