Определение № 122 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5321/2016 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.5 ГПК. С решение № 121 от 15.11.2017г. ВКС е частично е уважил касационната жалба на Д. В. А. като е отменил въззивно решение № 187 от 10.06.2016г. по в.гр.д. № 1117 по описа за 2016г. на Окръжен съд Стара Загора и потвърденото с него решение № 131 от 2.02.2016г. по гр.д.№ 2767/2015г. на Районен съд Стара Загора в частта, в която е отхвърлен иска на ищеца за разликата над 15 000лв. до 22 300лв. и вместо това е постановил друго, с което е осъден [фирма] да заплати на Д. В. А. допълнително и сумата от 7 300лв. над вече присъдените 15 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от посочената дата, като е потвърдил решението в останалата му отхвърлителна част до 35 000лв., предявен като частичен от общ размер от 60 000лв. След постановяване на акта, по делото постъпи молба с вх.№ 13032 от 4.12.2017г. от [фирма] с искане за освобождаване на внесената гаранция в размер на 15 000лв. Твърдението на молителя, удостоверено с приложени справка от ЧСИ и преводни нареждания беше, че дължимата по образуваното изп.д.№ 20168680400425 сума е изплатена изцяло на ищеца, поради което внесеното обезпечение следва да се възстанови на ответника по посочена от него сметка. С определение № 17 от 10.01.2018г., съдът след като констатира, че процедурата по чл.282 ал.4 ГПК не е изпълнена, не се произнесе, а предостави възможност на Д. А. да уведоми съда дали е предявил иск за обезщетение за вреди от забавено изпълнение, по подадената молба с вх.№ 13032 от 4.12.2017г. от [фирма], за което му предостави 7-дневен срок. Понастоящем, към делото е приложено уведомление, от което е видно, че за указанията на съда Д. А. е уведомен на 22.03.2018г. и в предоставеният му срок не е изразил становище. Същевременно, по делото е постъпило писмо от ЧСИ Р.М., с което уведомява съда, че по изп.д.№ 20168680400425, [фирма] изцяло е изплатил дължимата сума, последната е преведена на взискателя и няма основание за задържане на внесената гаранция. Имайки пред вид изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира направеното с молба с вх.№ 13032 от 4.12.2017г. искане за основателно. Решението, във връзка с което е внесено обезпечението е влязло в сила. Имайки пред вид, че същото е за парично вземане /не относно вещни права/, че в предоставеният му срок Д. А. не е уведомил съда да е предявил иск за обезщетение за вреди от забавено изпълнение, а и такова в случая не е налице, пред вид безспорният факт, че [фирма] изцяло е изплатил дължимата сума, която му е преведена, настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за задържане на внесената по сметката на ВКС сума в размер на 15 000лв. която следва да бъде проведена на молителя по посочената от него сметка. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение