Определение № 6934 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5212/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /по своята правна същност частна жалба/ на Н. М. И., чрез адв. П. Ангелов, срещу определение №5309/10.02.2026г., постановено по адм. дело №1659/2026г., на Административен съд – София-град. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на постановеният съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При изложени съображения прави искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. Ответникът по частната жалба – Кметът на Район „Триадица“ – СО, не изразява становище по частната жалба. Първоначално по жалбата е било образувано адм. дело №2755/2026г. по описа на ВАС. С определение №4171/16.04.2026г. Върховния административен съд е върнал делото на Администартивен съд – София-град с указания за допълване на основание чл. 176 от АПК, тъй като е установено, че съдът не се е произнесъл по движението на делото. С определение №15646 от 23.04.2026г. по адм. дело №1659/2026г. АССГ на основание чл. 176 от АПК е допълнил диспозитива на определение №5309/2026г., като е прекратил производството по адм. дело №1659/2026г. Въз основа на което делото е върнато за произнасяне по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебно производство пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Н. И. и Р. С., против СО-Район „Триадица“, с искане да се установи, че СО-Район „Триадица“ няма право да влезе във владение на поземлен имот с идентификатор № 68134.1007.266 с площ 1500кв.м. по КККР, идеални части от които те притежават. Съдът приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като съществува друг ред за защита. Определението е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК, на което основание е предявен иска, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. За да е допустим искът по чл. 128, ал. 2 от АПК е необходимо наличието на следните предпоставки, които са дадени кумулативно: установяване на съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, правен интерес от установяване на същото и липсата на друг ред за защита. Липсата на която и да е от тези предпоставки е основание за недопустимост на предявения иск. В настоящия случай, от доказателствата по делото е установено, че със заповед №СОА25-РД40-89 от 28.10. 2025г. на кмета на Столична община е наредено отчуждаване на поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1007.3262 по КККР на СО- Район „Триадица“, с площ 870 кв.м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор 68134.1007.266 по КККР, във връзка с реализация на обект „Изграждане на бул. „Тодор Каблешков“ в участъка от ул. „Луи Айер“ до ул. „Емилиян Станев“ – поетапно“. Същата е оспорена и е образувано адм. дело №12426/2025г. по описа на АССГ, като в случая няма все още влязла в сила заповед за отчуждаване. С определение №3676/28.01.2026г. по делото е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Със заповед №РТР26-РД56-50/30.01.2026г. кметът на района на основание влязлото в сила допуснато от съда предварително изпълнение на отчуждителната заповед е назначена комисията, която да проведе предварително изпълнение – да състави на 09.02.2026г. протокол – опис за фактическото състояние на отчуждаваната реална част, за което да се уведомят собствениците. В случая правилно е приел административния съд, че за частния жалбоподател е бил налице друг ред за защита, поради което не е налице третата предпоставка. За да се предяви иск по чл. 128, ал. 2 от АПК, изначало трябва да не съществува друг ред на защита. Визираните в разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК предпоставки, трябва да съществуват кумулативно, тоест да са налице заедно и липсата на която и да е от тях е пречка за възникване на правото да се предяви иск по този ред. Както правилно е приел решаващият съд в случая обективно съществува друг ред за преустановяване на действия за въвод във владение на поземлен имот с проектен идентификатор ПИ 68134.1007.3262, а именно да се пристъпи към производство по реда на чл. 294 и сл. от АПК. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение