Решение № 16663 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7911/2012 г.

Решение № 16663 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7911/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Веселина Трифонова Пеева против решение № 991/2.05.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2335 по описа за 2011 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 241100576 от 25.05.2011 г. и РА за поправка № Р-1116659 от 8.06.2011 г., издадени от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, с които допълнително е определен данък по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ: за 2004 г. в размер на 3167.60 лв. и лихви 2441.08 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. в размер на 879.40 лв. и лихви 569.37 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3644.20 лв. и лихви 1363.66 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 57ЗЗ. 90 лв. и лихви 1280.83 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 427.56 лв. и лихви 47.16 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Енева оспорва касационната жалба в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Веселина Трифонова Пеева против Ревизионен акт № 241100576 от 25.05.2011 г. и РА за поправка № Р-1116659 от 08.06.2011 г., издадени от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, с които допълнително е определен данък по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ: за 2004 г. в размер на 3167.60 лв. и лихви 2441.08 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. в размер на 879.40 лв. и лихви 569.37 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3644.20 лв. и лихви 1363.66 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 57ЗЗ. 90 лв. и лихви 1280.83 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 427.56 лв. и лихви 47.16 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА в обжалваната си част е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на Веселина Трифонова Пеева първостепенният съд е приел, че касаторът не е опровергал констатациите на РА. Обосновано е прието, че данъчният орган е определил данъчни задължения по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 - 2005 г. и по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2006 - 2009 г. Решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. За неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на СК, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административно-правния спор, свързан с действието му. Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект/. Тези предпоставки са обвързани с неясния произход на средствата за издръжката на данъчния субект и семейството му, което включва ревизираното лице, нейния съпруг, както и средствата за извършени плащания, определяни като "изходящи парични потоци от домакинството в брой". Размерът на издръжката на семейството е определен по данни от НСИ. По критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК общо са изчислени приходите и разходите на съпрузите, след което отрицателните разлики в баланса по данъчни периоди са разделени поравно с позоваване на факта на брачната връзка и презумпцията за съвместен принос по чл. 19 от СК (отм.). Неправилен е подходът на приходната администрация и на съда при определянето на данъчната основа за облагане с подоходен данък на ревизираното лице, при който се вземат предвид общо приходите и разходите на семейството на касатора и разделената на две отрицателна разлика се квалифицира като облагаем доход. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност по приложимият по време Семеен кодекс от 1985 г. /отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./. При действието на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) СИО като съпритежаване на права са разпростира само върху правото на собственост, другите вещни права, както и върху вземанията по парични влогове, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Придобитите от съпруга доходи, освен ако не се трансформират в права по чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК (отм.). За права вън от обхвата на СИО са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Пак при действието на отменения СК общност на разходите и задълженията на съпрузите възниква само, ако са за нуждите на семейството - чл. 25 от СК (отм.). Затова е неправилна тезата на приходната администрация основана на идеята за равенство на правата на съпрузите в приходите и разходите. Възприемането на тази теза от първостепенния съд е опорочила постановения от него заключителен съдебен акт. Ако за отхвърлителната част на решението възприемането на противоречието с материалния закон е заради оплакването на касатора Пеева /заради несъгласието с данъчната основа/, то за отменителната част е в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид оспорването на приходната администрация на тази част на решението. Доколкото при оспорването на РА административният съд действа като инстанция по същество /вж. чл. 160, ал. 1, 3 и 4 от ДОПК/, негово е правомощието да реши спора за съществуването и размера на публичните задължения на ревизираното лице /арг. чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК/. Данъчното задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ е функция на дохода на физическото лице. Това сочи дохода и размера му като предмет на доказване. Ако пропуските в доказателствената активност на първостепенния съд не могат да се преодолеят по обсъдените начини, последицата е отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на друг състав на този съд - чл. 222, ал. 2 от АПК. Необходимостта от събиране на доказателства относно приходите и разходите на конкретното ДЗЛ през призмата на разясненията във връзка със СИО и разходите за нуждите на семейството при действието на отменения СК, както и двуинстанционният характер на съдебното производство по оспорване на РА мотивират отмяната на решението на АСП и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да назначи допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да установи паричния поток на Веселина Трифонова Пеева в процесния период 2004-2009 г. В разглеждания спор приходната администрация и съда не са събирали и обсъждали доказателства за приходите/разходите на конкретното ревизирано лице, а са се концентрирали върху формиране на обща данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за Пеева и съпругът й без да съобразят направените по-горе отграничения относно общността и разделността на приходите и разходите. Останалите доводи в жалбата по същество на спора не следва да бъдат обсъждани, предвид изискването за двуинстанционност на съдебното административно производство. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, следва да се обосноват правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства в рамките на съдебния контрол на всички основание по чл. 146 АПК. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,