Определение № 322 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.248 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Антисел България“ ООД срещу определение от 16.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 11823 /2020 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на решение № 264250 от 25.06.2021 г. по делото (в.гр.д. № 11823 /2020 г. на СГС) в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че с оглед изхода от спора – потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „Антисел България“ ООД срещу Л. В. В. иск по чл.422 ГПК правилно въззивният съд съобразно чл.78 ГПК и чл.294, ал.2 ГПК е присъдил на ответника Л. В. направените пред въззивния съд и пред ВКС (с оглед неприключването на спора в касационната инстанция) разноски, които видно от представените по делото доказателства при първоначалното и повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и пред ВКС са общо в размер на 3 420 лева. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд неправилно е присъдил на ответника Л. В. разноски за първото разглеждане на делото от въззивния съд и за първото касационно производство, с което е отменено първото въззивно решение и делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по касационната жалба Л. В. В. в писмен отговор оспорва нейната основателност. Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в посочения в обжалваното определение срок от страна по делото, която има интерес да обжалва и е редовна. По нейната основателност: С първото въззивно решение по в.гр.д. № 4124 /2018 г. на СГС първоинстанционното решение на СРС е обезсилено и производството прекратено. По въззивна жалба на „Антисел България“ ООД е образувано касационно производство по гр.д. № 4085 /2019 г. на ВКС, IV г.о., по което Л. В. е оспорил както основанията за допускане на касационно обжалване, така и основателността на касационната жалба. ВКС с решение от 22.10.2020 г. е отменил въззивното решение по в.гр.д. № 4124 /2018 г. на СГС и е върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. ВКС е приел, че ищецът „Антисел България“ ООД е изложил достатъчно ясно обстоятелствата, на които е основал претенцията си и исковата му молба не е нередовна, а въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество. Настоящата инстанция намира, че съгласно чл.78, ал.1 – ал.3 ГПК, от значение за присъждането на разноските по делото, е изходът от спора – уважаването или отхвърлянето на иска. Това правило прилага и въззивният съд при повторно разглеждане на делото, който съгласно чл.294, ал.2 ГПК се произнася по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. С първото касационно решение е отменено първото въззивно решение, но спорът не е решен по същество, а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия – за разглеждането и решаването на спора. При новото разглеждане на делото въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен. Със свое определение по гр.д. № 157 /2022 г. на ВКС, IV г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС не допуска въззивното решение до касационно обжалване, с което на основание чл.296, т.3 ГПК то влиза в сила. Поради това е без значение, че при първото разглеждане на делото от касационната инстанция по жалба на „Антисел България“ ООД е отменено първото решение на въззивния съд, с което производството по делото е прекратено, доколкото с него спорът не е разрешен по същество. Крайният изход от спора е в полза на ответника по иска Л. В. В.. Поради изложеното настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът