Определение № 93 от 03.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2016 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано по молба с вх. № 4446 от 25.04.2016 година от И. К. К., В. А. И., А. И. Й. и Т. А. И., чрез процесуалния им представител адв. Е. К., АК-Р., за изменение Определение № 175 от 19.04.2016 г. по гр.д. № 1288/2016 г. на ВКС, II г.о., с което по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 522 от 24.11.2015 година, по гр.възз.д. № 529/2015 година на ОС- Русе и е присъдена сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ - разноски за касационно обжалване в полза на Р. К. Я., Д. К. И., И. К. И., И. К. К., В. А. И., А. И. Й. и Т. А. И., в частта за разноските. Насрещната страна – П. Д. Б., чрез адв. Я. П. – АК-Р., оспорва молбата, счита същата за неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. След преценка на доводите по молба с вх. № 4446/25.04.2016 година и данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, намира: При постановения краен правен резултат на производството по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване, настоящият състав е ВКС е присъдил в полза на ответниците по касацията разноски за касационното обжалване от 600 /шестстотин/ лева, като е приел, че след като всички те са упълномощили един и същ процесуален представител, подал общ отговор срещу постъпилата касационна жалба, присъдената сума съответства на предприетата от тях съвместна защита. Молителите в настоящото производство, които съставляват част от ответниците в производството по чл. 288 ГПК, искат изменение на Определение № 175 от 19.04.2016 г. по гр.д. № 1288/2016 г. на ВКС, II г.о. и присъждане на разноски в по-голям размер, по представените три договора за правна помощ и съдействие. Списък на общите разноски не е представен нито с отговора на касационната жалба. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, т. 9 наличието на списък по чл. 80 ГПК се явява положителна процесуална представка за надлежното упражняване на процесуално право да се иска присъждане на разноски по делото в размер по-висок от присъдения. Отсъствието му по принцип обосновава процесуалната недопустимост на молба по чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските. В конкретния случай, настоящият състав намира, че когато интересите на страните съвпадат и същите са избрали общ процесуален представител за реализиране на защита им по делото, въпреки че са представени отделни договори за правна защита и съдействие, претенцията за ангажиране отговорността на насрещната страна за разноски, следва да се съизмери не с аритметичния сбор на сумите по отделните договори, а с необходимостта от направата на разноски в контекста на общата защита, осъществена чрез общо процесуално представителство. Гореизложеното мотивира настоящият състав на ВКС да приеме, че молба с вх. № 4446/25.04.2016 г. е неоснователна, представените по делото договори за правна защита и съдействие с № 0144392/21.01.2016 г. и № 0144391/21.01.2016 г. не обосновават право на разноски в по-голям размер от присъдените, поради което липсва имуществено право което да бъде удовлетворено. С оглед на горните съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.