Определение № 2811 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2676/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от А. С. А., от гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат Х. Расташки, срещу определение № 3328/31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 11561/2024 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 53-ти състав, с което е отхвърлена искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РПД24-РД48-7/21.10.2024 г. на кмета на район "Подуяне" при Столична община. Изложени са доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, по които се претендира отмяната му и присъждане на разноски, по приложен списък. Ответникът - кмет на район "Подуяне" при Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Захариев, в писмено възражение оспорва частната жалба като неоснователна и прави искане за оставяне в сила на обжалваното определение, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, по представен списък. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Развилото се при условията на чл. 226, във вр. с чл. 236 АПК производство пред административния съд е образувано по жалба, подадена от частния жалбоподател в настоящото производство, срещу заповед № РПД24-РД48-7/21.10.2024 г. на кмета на район "Подуяне" при Столична община, с която на посочено правно основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е прекратено наемното правоотношение с А. С. А., възникнало въз основа на настанителна заповед № РПД23-РД66-37/16.05.2023 г., издадена от същия административен орган, и сключения въз основа на нея договор за наем № РПД23-РД66-48/16.05.2023 г. /с починалата на 06.03.2024 г., майка на частния жалбоподател/, и на лицето е предоставен едномесечен срок от връчването на заповедта за освобождаване на заеманото от него общинско жилище. В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на цитираната заповед, което е отхвърлено с определението, предмет на настоящото производство. За да постанови този правен резултат, по същество първоинстанционният съд е приел, че предвид липсата на представени към него доказателства за вероятното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, искането за спиране е недоказано и като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно. Според приложимата в случая разпоредба на чл. 46, ал. 5 ЗОбС, обжалването на процесния акт не спира изпълнението му, освен ако съдът разпореди друго. Законът за общинската собственост не сочи основанията и редът, при които съдът може да спре изпълнението на заповед по чл. 46, ал. 1 ЗОбС. Поради това, както правилно е съобразила и първата инстанция /в това число в изпълнение на дадените й с определение № 239/10.01.2025 г. по адм. дело № 12046/2024 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, указания/, намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 3 и ал. 4 АПК, в която са посочени основанията и редът, по които може да се спре предварителното изпълнение на административни актове, допуснато от законодателя в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма. В случая искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РПД24-РД48-7/21.10.2024 г. на кмета на район "Подуяне" при Столична община, правилно е прието за допустимо, но неоснователно от административния съд. В тази връзка, наред с изложеното в споделените от касационната инстанция, мотиви на обжалваното определение следва да се отбележи, че естеството и последиците на оспорения административен акт, с който е прекратено наемно правоотношение при условията на чл. 46, ал. 2 ЗОбС и е предоставен срок за доброволно освобождаване на общински жилищен имот, също налагат извод за липсата на основание за спиране на предварителното му изпълнение, тъй като то не може да причини на оспорващия значителни или труднопоправими вреди. Предварителното изпълнение на процесната заповед прави възможно преди влизането й в сила, единствено издаването на последваща заповед за изземване на имота при условията на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, която на свой ред също подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Затова неоснователно е възражението на частния жалбоподател, изтъкнато в частната жалба, че с предварителното изпълнение на акта за прекратяване на наемното правоотношение се нарушава гарантираното в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, право на неприкосновеност на жилището му. Наред с изложеното, общо сочените в искането фактически основания за спиране на заповедта, изключват възможността да се приеме, че са наведени каквито и да било твърдения за понасяне на конкретни вреди от предварителното изпълнение на атакувания административен акт, а освен това, както правилно е съобразил и административният съд, с искането не са представени и никакви доказателства в тази насока. По посочените съображения настоящият съдебен състав счита, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед законосъобразно е оставено без уважение, а оттам и че обжалваният съдебен акт, като правилен, следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото неоснователно е искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски по приложен списък, а своевременно заявената от ответника претенция в същия смисъл – основателна. На Столична община следва да бъде присъдена сумата от 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,