Определение № 169 от 07.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 14.01.2016 г. по ч.гр.д. № 16861/2015, с което е потвърдено определението на Софийския районен съд от 06.10.2015 г. по гр.д. № 28897/2015 за връщане на искова молба вх. № 1051280/25.05.2015. Недоволни от определението са жалбоподателите В. С. В. и С. С. Г., представлявани от адв. И. И. от САК, които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди признатия факт с останалите доказателства по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на производството, намира, че то подлежи на каскационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че производството по делото е образувано след отделяне на подадената по гр.д. № 52707/2013 насрещна искова молба, с която не е предявен иск, а е взето становище по предявения главен иск и е поискано спиране на производството. Иск не е предявен и с последващите молби, те също съдържат становище по главния иск, като се твърди и неистинност на документ, използван по друго дело между същите страни. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Признанието на факти и обсъждането на признанието с оглед на другите обстоятелства по делото имат отношение към основателността на предявения иск, а исковата молба е върната, защото с нея не е предявен иск. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение