Определение № 60169 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3385/2020 г.

Производството е по чл. чл. 64 - 67 ГПК. Образувано е по молба от адв. П. А., в качеството на процесуален представител на касатора М. В. С., за възстановяване на срока за таксата по разглеждането на касационната жалба, даден с определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело. Адв. А. твърди, че го е пропуснал поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее - поставянето му в домашна карантина след положителен тест за COVID-19 в деня, следващ връченото съобщение и за период, по-дълъг от изтичането на срока, - особено непредвидено обстоятелство, което не е могъл да преодолее (чл. 64, ал. 2 ГПК). Ответниците Б. В. Д. и Н. К. Г., ответници и по молбата, възразяват че обстоятелствата, с които е обоснована, са недоказани, а и да бяха доказани - не покриват условията по чл. 64, ал. 2 ГПК. С определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, а на касатора е указано в 1-седмичен срок да се плати таксата от 782.32 лв. за разглеждане на касационната жалба. На 22.03.2021 г. на адв. А., процесуалният представител на касатора, е връчено съобщението за таксата и срока за внасянето й. С влязло в сила определение № 109/ 08.04.2021 г. по настоящото дело касационната жалба е върната поради невнасянето на таксата в срок, който е изтекъл на 29.03.2021 г. Следователно съдът е длъжен да приеме, че той е пропуснат. Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 и 3 ГПК урежда правото на страната да поиска възстановяване на срока, когато е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, но тя се прилага и за упълномощения процесуален представител. Пропускането на срока може да се дължи и на особени непредвидени обстоятелства, възникнали по отношение на упълномощеното лице, които то не е могло да преодолее, доколкото неблагоприятните последици от това – процесуалните действия, извършени след установения в закона или в дадения от съда срок, не се вземат пред вид от съда (чл. 64, ал. 1 ГПК) настъпват в правната сфера на процесуално представената страна. Упълномощаването е личен акт, поради което от процесуалния представител не следва да се изисква във всяка хипотеза на настъпило особено непредвидено обстоятелство, което не е могъл да преодолее, да преупълномощава друго лице, освен ако препятствието има траен характер, а прави наложителен и възможен този акт от гледна точка на нормално дължимата грижа за защита интересите на представлявания (така и определение № 707/23.07.2012 г. по ч.т.д. № 501/ 2012 г. ВКС, II-ро ТО). Следователно съдът е длъжен да провери дали твърденията в молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК на адв. А. са доказани и дали действително осъществяват условията по чл. 64, ал. 2 и ал. 3 ГПК. От приложения амбулаторен лист № 001638/21.04.2021 г. се установява, че на 19.03.2021 г. адв. А. е проявил грипообразни симтоми, назначено му е било медикаментозно лечение, а на 23.03.2021 г. след положителен тест за COVID-19 лекуващият лекар го е задължил да се изолира в домашна карантина с препоръка за изследване за антитела след 30 – 40 дни. Заболяването на адв. А. от COVID-19, диагностирано в деня, следващ връченото съобщение за размера и срока за внасяне на таксата, обсъдено във връзка с поставянето на процесуалния представител под домашна карантина, е особено непредвидено обстоятелство, което той не е могъл да преодолее. Опасността с нарушаването на тази карантина адв. А. да застраши здравето и живота на други лица (общоизвестен е фактът, че вирусът е от такова естество), изключва и възможността за преупълномощаване. От друга страна, карантинирането на адв. А. е обхванало целия период на срока за внасяне на таксата, т.е. е възпрепятствало и възможността адв. А. да иска продължаването на този срок. Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК, молбата за продължаване следва да се подаде преди изтичането на срока. Осъществено е и изискването по чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК, продължаването на срока да не е било възможно (арг. от чл. 63, ал. 1 ГПК). Представеното платежно нареждане от 27.05.2021 г. за внасяне на дължимата такса от 782.32 лв. и удостоверението от счетоводството, че е постъпила по специалната сметка на Върховния касационен съд, изключва задължението по чл. 65, ал. 2, in fine ГПК съдът да даде нов срок за нейното внасяне. При тези мотиви, съдът