Определение № 242 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2083/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение № 15 от 15.01.2014 год., постановено по гр.дело № 3870/2013 год. по описа на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е върната касационната жалба срещу решение № 1986 от 20.07.2012 год. по гр.дело № 29/2012 год. на Софийския апелативен съд. Недоволни от определението са жалбоподателите Н. Г. П. и К. Г. П., представлявани от адвокат П. П., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като поддържат, че поради липсата на финансови възможности и ниските им доходи не са могли да внесат в срок определената държавна такса 600 лева, алтернативно частната жалба да се счита като молба за възстановяване на срока съгласно чл.65 във връзка с чл.64, ал.2 ГПК. От ответниците по касация Н. Д. Ч., Н. Д. Д., Г. Д. Салами, представлявани от адвокат И. Х. е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендират за направени разноски по делото за адвокатски хонорар, заявени с предишен отговор. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да върне касационната жалба съдът е приел, че на жалбоподателите чрез адвокат П. е връчено съобщение на 11.12.2013 год. да представят в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внесена държавна такса в размер на 600 лева, като към момента на постановяване на определението с № 15 от 15.01.2014 год. не са постъпили данни за това. Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно. При постановяване на обжалвания съдебен акт касационният съд е съобразил, че определената държавна такса не е внесена в предоставения едноседмичен срок към момента на постановяването – 15.01.2014 год., поради което правилно касационната жалба е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 във връзка с чл.284, ал.3, т.4 ГПК. Липсват доказателства за направени разноски в настоящото производство от страна на ответниците по частната жалба. Претендираните такива касаят друго производство. В останалата част частната жалба има характер на молба за възстановяване на срок по чл.64, ал.2 ГПК, поради което следва да се изпрати за произнасяне по гр.дело № 3870/2013 год. на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение