Определение № 10626 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10574/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. Йорданова, срещу Определение № 18420/29.05.2025 г., постановено по к а н х дело № 2859/2025 г. на Административен съд София–град (АССГ), с което, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е спряно производството по делото до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-304/25. С доводи за неправилност на определението поради липса на съвпадение между предмета на главното производство по преюдициалното дело, касаещо приложението на разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и този по настоящото частният жалбоподател претендира отмяната му. Ответникът по частната жалба, „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК 131071587, чрез адв. Тодоров и адв. Нешева, оспорва основателността й по подробно изложени съображения в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК. Настоящият състав на Първо отделение на Върховния административен съд преценява частната жалба за допустима, като подадена срещу определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, преграждащо по-нататъшното развитие на производството (т. 5 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС), от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. По жалбата на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД с Решение № 5462/18.12.2024 г., постановено по н а х дело № 7921/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96-ти състав, е отменено издаденото от частния жалбоподател Наказателно постановление (НП) № 755405-F745852/12.02.2024 г., с което на търговеца наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 278б, ал. 4 ДОПК за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от същия кодекс. По касационната жалба на наказвания орган срещу това решение е образувано к а н х дело № 2859/2025 г. С Определение от 24.04.2025 г. по к н а х дело 11113/2024 г. Административен съд София-град е отправил преюдициално запитване до СЕС на основание чл. 267, пар. 1, б. б) от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) по следните въпроси: 1) следва ли чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, като тази по член 121а, ал. 3 ДОПК и чл. 278б, ал. 3 ДОПК, съгласно която за неизпълнение на задължение за предварително деклариране на данни за всеки осъществен превоз на стоки с висок фискален риск от територията на друга държава-членка на Европейския съюз до територията на Република България може да бъде наложена предварителна обезпечителна мярка „изземване на стоката“, респ. представяне на обезпечение в размер на над 50 % от нейната фактурна стойност и едновременно с това се налага и имуществена санкция в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока, но не по-малко от 5000 лева; 2) следва ли чл. 49, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че е недопустима националната правна уредба, като тази по член 121а, ал. 3 ДОПК и чл. 278б, ал. 3 ДОПК, по силата на която да могат да се кумулират имуществена санкция и отнемане на стоките – предмет на нарушението, в полза на държавата, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел. Отговорите на така поставените въпроси, свеждащи се до това дали едновременното налагане на имуществена санкция и отнемане на стоките в полза на държавата противоречи на принципа ne bis in idem от една страна и на принципа на пропорционалността от друга, са от значение за правилното решаване на спора, с който е сезиран АССГ. Както чл. 278б, ал. 3, така и чл. 278б, ал. 4 ДОПК са санкционни норми, свързани с нарушения на режима на предварително деклариране на превоз на стоки с висок фискален риск, регламентиран в чл. 127и ДОПК – в първата хипотеза за недеклариране на превоз, а във втората – за неточно деклариране на такъв. Двете санкции в размер на 40% от данъчната основа в първата хипотеза и от разликата между данъчните основи във втората. Отнемането в полза на държавата е предвидено и в двата случая – чл. 121а, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 ДОПК. Постановените от СЕС преюдициални тълкувателни решения са задължителни за всички националните съдилища, когато са сезирани с правен спор, изискващ тълкуване на общностните правни норми. Доколкото преюдициалните тълкувателни заключения са с обратно действие (освен ако СЕС изрично не ограничи действието им във времето), при наличие на вече отправено запитване, преди постановяване на решение от съда по тълкуване на съответната норма от общностното право, евентуално произнасяне от националния съд би било в противоречие с установените процесуални правила. Както се сочи в мотивите на Определение №60346/12.10.2021 г. по ч.гр.д. №3753/2021 г. на ВКС, III ГО, когато един национален съд вече е сезирал СЕС, отправяйки конкретни въпроси, във връзка с които е образувано дело, и преди произнасянето на съда друг национален съд прецени, че отговорът на същите въпроси е от обуславящо значение за решаването и на повдигнатия пред него спор, както в случая, то за последния съд съществуват две възможности: или да отправи идентично питане до СЕС, което да бъде приобщено към вече образуваното дело, и да спре на основание чл. 631 ГПК производството или да спре производството на общото основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Като е избрал да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК АССГ, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение