Определение № 8743 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8079/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д., [ЕГН], гр. Ямбол, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Гиргинова, срещу Определение № 1356/12.08.2026 г., постановено по адм. дело № 359/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлено искането на лицето за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2129761/06.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „ПП“ Ямбол, ОДМВР Ямбол. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, според който не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Изтъква се, че към 07.08.2026 г. е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което именно съставлява ново обстоятелство, а на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрацията на процесното МПС е възстановена служебно. Поради това и съобразно цитирана съдебна практика на ВАС, частният жалбоподател счита, че при продължаващо изпълнение на ПАМ би понесъл несъразмерна тежест със санкционен характер. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде допуснато спиране предварителното изпълнение на акта. Ответникът – мл. автоконтрольор към сектор „ПП“ Ямбол, ОДМВР Ямбол, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. Д. Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2129761/06.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „ПП“ Ямбол, ОДМВР Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП вр. чл. 22 ЗАНН, на лицето е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В сезиращата съда жалба е инкорпорирано и особено искане – за спиране предварителното изпълнение на посочената Заповед на основание чл. 166 АПК. За да отхвърли искането по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е приел, че лицето, чиято е доказателствената тежест, не е съумяло да установи необходимостта от спиране предварителното изпълнение на административния акт. Изложени са съображения, че от страна на Д. не се сочат нови обстоятелства – такива, възникнали след издаване на акта, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Според съда, що се касае до невъзможността лицето да изпълнява трудовите си задължения във връзка със заеманата от него длъжност („Мениджър покупки/продажби), не се установяват твърдените вредни последици, доколкото не са ангажирани доказателства в тази насока. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2129761/06.08.2026 г. на Д. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“, подб. „гг“ ЗДвП. Мярката е приложена, тъй като при проверка на 06.08.2026 г. е установено, че управляваното от лицето МПС – лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № [рег. номер], е със служебно прекратена регистрация от 31.07.2026 г. по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП – поради липса на задължителна застраховка „Гражданска застраховка“. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Искането за спиране предварителното изпълнение на Заповедта е мотивирано с обстоятелството, че на 07.08.2026 г. е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на посочения автомобил. По делото се съдържа и застрахователна полица № BG/22/126002740351 на ЗК Лев Инс“ АД (л. 8 от дело № 359/2026 г. на Административен съд – Ямбол), от която се установява твърдяното от частния жалбодател ново обстоятелство по см. на чл. 166, ал. 2 АПК, останало изцяло игнорирано от административния съд. Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП при представяне на данни за валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ служебно прекратената регистрация на превозното средство се възстановява по служебен ред – резултат, който настъпва по силата на закона, а не се обуславя от съставянето на отделна административна справка, чието документиране да е в тежест на частното лице. Както основателно се сочи и в частната жалба, разпореждането за предварително изпълнение не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като му позволява да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Целта на допуснатото по чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ ЗДвП е защита на обществения интерес до отстраняване на констатираната нередовност. След като регистрацията на автомобила е възстановена по силата на закона вследствие на сключената застраховка, продължаващото действие на мярката единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, без да допринася повече за защита на обществения интерес, и се доближава до санкция за вече отстранено нарушение – функция, която принудителните административни мерки не могат да изпълняват предвид принципното им разграничение от административните наказания. Настоящият извод съответства и на трайната практика на Върховния административен съд, Седмо отделение, по аналогични случаи – т. напр. Определение № 3482/26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2969/2026 г.; Определение № 4800/30.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3851/2026 г.; Определение № 7009/23.06.2026 г., постановено по адм. дело № 6304/2026 г.; Определение № 7214/26.06.2026 г., постановено по адм. дело № 6434/2026 г.; Определение № 7452/03.07.2026 г., постановено по адм. дело № 6621/2026 г. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение