Определение № 116 от 07.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1712/2011 г.

Производството пред ВКС е образувано по спор за подсъдност, възникнал между Бургаския окръжен съд и Софийския градски съд, повдигнат от последния и отнасящ се до местно компетентния да се произнесе по жалба, основана на чл.111, ал.3 НПК, съд. Писменото становище на представителя на ВКПр е, че местно компетентен е Софийския градски съд, което становище ВКС споделя. Досъдебното производство поначало се извършва в района на съда, компетентен да разгледа делото по правилата на чл.35-41 НПК, който съд е и „съответния първоинстанционен съд” по смисъла на чл.111, ал.3 НПК, пред който може да се обжалва прокурорския отказ по ал.2 на същия член. Това правило обаче, на чл.195, ал.1 НПК, допуска изключения, каквото изключение, предвидено в ал.4 на същия член, в случая е налице. При промяна в района, в който се извършва досъдебното разследване, съответстващият на този район съд вече е „съответния първоинстанционен съд”, пред който се поставят за решаване въпросите, изрично предвиждащи намесата на съда при досъдебното разследване. Този съд е Софийския градски съд, а цитираните в разпореждането на докладчика по чнд № 2112/2011 год. чл.158, ал.3, 161, ал.2 и 165, ал.2 НПК с нищо не подкрепят становището му за липса на компетентност като съответен първоинстанционен съд. Ето защо ВКС в състав от трето наказателно отделение