Решение № 3255 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2011 г.

Решение № 3255 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Илко - Бехчет Назиф" гр. Силистра, подадена чрез пълномощника адв. Антонов, против Решение № 454/25.02.2011 г., постановено по адм. дело № 3259/2010 г. по описа на Административен съд /АС/ Варна. Касаторът обжалва решението изцяло като излага подробни съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 ДОПК. Счита, че не са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 и т. 2 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред, неправилно данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ е определена като не са съобразени приходите на лицето и неговото семейство към 1.01.2004 г., а относно данъчната основа за облагане по ЗДДС счита, че не е правилен начина на определяне на липсващите стоки, както и начина на установяване размера на търговската надценка. Претендира отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по същество, с което да се отмени изцяло ревизионния акт. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ Варна, в писмен отговор, подаден от юрск. Филева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Варна е бил ревизионен акт /РА/ № 191000768/29.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варан, офис Силистра, потвърден с решение № 437/20.08.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. С РА в тежест на ревизираното лице са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2004 - 2008 г. в размер на 11 308,33 лв. и 5137,67 лв., както и задължения по ЗДДС за дан. Периоди м. 08.2009 г. - 11.2009 г. вкл. в размер на 7150,93 лв. и лихви 364,42 лв. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, издадените актове са действителни, спазена е материалната, времева и териториална компетентност. Приел е също, че са били налице предпоставките за облагане по аналог - по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК в частта по ЗОДФЛ и по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - в частта по ЗДДС. Съдът е приел за законосъобразни и обосновани изводите на приходните органи за възникнали задължения за ревизираното лице за плащане на данък върху дохода върху данъчна основа за облагане, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, при която е налице превишение на разходите над приходите. Съдът е прие за законосъобразни и изводите на приходните органи за установени неотчетени облагаеми доставки по ЗДДС в периода 08-11.2009 г., както и за извършени покупки /ВОП/ на стоки от Румъния, за които липсват документи, върху които доставки се дължи заплащане на ДДС, ведно със съответните лихви. Съдът е установил пълно фактическата обстановка по спора, обсъдил е събраните доказателства и възраженията на страните, отговорил е обосновано на оплакванията в жалбата. Съдът, като е съобразил приложимостта на законовата презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК относно верността на фактическите констатации в РА и наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 /съответно т. 7 и т. 2/, е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса като е възложил същата върху жалбоподателя. В частта на решението, касаеща РА в частта по ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ касационният жалбоподател излага оплаквания за това, че при формиране на данъчната основа не е съобразено наличието на семейни доходи към 1.01.2004 г., когато е формирано началното салдо. Не била съобразена доказателствената сила на представени частни документи относно получени доходи като земеделски производители, както и данни за получен банков кредит от съпругата му. Счита като цяло, че приходните органи не са извършили задълбочен анализ на всяко едно от обстоятелствата, формиращи данъчната основа, предвидени в чл. 122, ал. 2 ДОПК. Оплакванията са неоснователни. Приходните органи са извършили цялостен и задълбочен анализ на всички обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, за което са проявили служебно процесуална активност и са събирали доказателства и данни за придобити приходи и направени разходи от ревизираното лице като ФЛ и ЕТ, и от неговата съпруга, в условията на СИО, включително са събирани данни и от трети лица. Дадена е възможност на ревизираното лице да представи доказателства за приходите си, извън установените от приходните органи. Данъчната основа е формирана при съобразяване на всички обстоятелства. Не е била спорна, пълно е установена разходната и приходната части за всички пет ревизирани данъчни периода. Обяснението на ревизираното лице относно допуснати счетоводни пропуски при заприходяване на суми, при което се формирало отрицателно салдо в касата, което било впоследствие отстранено, освен че не са издържани житейски и при спазване на логическите правила, не са и доказани чрез годни доказателства и доказателствени средства. Спорно е началното салдо към 1.01.2004 г. Твърдението на ревизираното лице, което не възприето от приходните органи и от съда е, че към 1.01.2004 г. е имало приходи, получени от него и от съпругата му от дейността им като земеделски производители, ползвани са заеми от близки и познати, налични са и средства, предоставени по договор за банков за кредит. Относно твърденията за получени заеми от близки и познати не са били представени доказателства в хода на ревизионното и в хода на съдебното производство, поради което същите правилно не са обсъждани от съда. Съдът е обсъдил доказателствената сила на представените протоколи за покупка на земеделска продукция - от м. 10 2000 г., м. 09.2001 г. и м. 08.2002 г., съгласно които съпругата на касатора е получила суми от продажба на земеделска продукция. Правилно съдът е приел, че само въз основа на тези три частни документа и при необходимостта от пълно насрещно доказване, не са оборени фактическите констатации в РА относно началното салдо към 1.01.2004 г. От тези протоколи не става ясно дали получените парични суми представляват чист приход за получателя, какъв е произходът и собствеността върху продадената продукция. Не може да се направи категоричен извод, че се касае за собствена продукция на касатора и неговата съпруга, нито че доходите са получени за тяхна сметка и в тяхна полза. Липсват данни ревизираното лице и съпругата да са притежавали обработваема земя. В тази връзка липсват подадени ГДД за получените доходи при законово задължение за деклариране на доходи, получени от продажба на непреработена земеделска продукция. В ревизионното производство, проведено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК - ревизия при особени случаи - в тежест на ревизираното лице е да установи наличието на приходи/разходи, на основанието за получаването и размера им. Освен това не без значение е, че се твърди наличие на доходи, получени значително време пред ревизирания период /2 до 4 години/, при липса на годни доказателства за фактическото им наличие към 1.01.2004 г. - по сметка, влог, отдадени в заем и др. Изводите на съда за непроведено надлежно насрещно доказване са обосновани. Не са били налице установени факти и обстоятелства, въз основа на които да се променят фактическите констатации в РА. Данните за получен заем през 2002 г. по договора за банков кредит от съпругата на касатора не са обсъдени от съда. Не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като и при съобразяването на това обстоятелство не се променя крайният съдебен акт. Установява се, че през м. май 2002 г. съпругата на ревизираното лице е учредила ипотека върху семейното жилище, за което е получила банков кредит. Получената сума е ирелевантна за ревизирания период 2004 - 2008 г., тъй като освен, че представлява приход, получен две години преди 2004 г., липсват данни да е фактически наличен към 1.01.2004 г. От друга страна са налице данни, че полученият кредит е оползотворен в годината на получаването му - използван е за закупуването на недвижим имот - магазин № 35 с площ от 18,72 кв. м в гр. Силистра. Видно е от предварителен договор от м. март 2002 г., че е уговорено закупуването на имота и заплащането му през същата година, в която е проведен търга, а едва през 2005 г. и след изграждане на обекта е сключен в нотариална форма окончателният договор. Именно поради това обстоятелство приходните органи не са включили средствата за закупуване на магазина като разход в баланса на касатора за 2005 г. Изводът на касационния съд е, че решението, с което е отхвърлена жалбата в частта на РА по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ е правилно и като такова следва да се остави в сила. В частта на решението, касаеща РА в частта по ЗДДС касационният жалбоподател излага оплаквания за това, че неправилно са определени при ревизията липсващите стоки, както и размера на търговската надценка. Оплакванията са неоснователни. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Налице са били предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи предвид установените липси при инвентаризацията на всички търговски обекти на търговеца. Проверката на наличните стоково-материални запаси в трите търговски обекта е документирана в три протокола, установени са липси в размер на 46 767,10 лв. След признаване на допълнително представени протоколи за брак, приетият размер на липсите е 31 091,35 лв. Липсите са установени по надлежния ред, проверката е извършена в присъствие на търговеца, протоколите са му връчени. Наличието на липси предпоставя укрити приходи от реализация на липсващите стоки, т. е. налице са предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Извън представените протоколи за брак ревизираното лице не е посочило и доказало обстоятелства, въз основа на които да е възможен ползващият го извод, че липсите се дължат на обективни причини, на допустими счетоводни операции, на смесване на артикулите в трите търговски обекта или че такива не са налице. При наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на ревизираното лице е да обори фактическите констатации в РА. Доказателства в подкрепа на твърденията за неправилно определяне на липсващите стоки, както и за размера на търговската надценка, не са сочени. Механизмът на определяне на средната търговска надценка е обоснован в актовете на органите по приходите, не е оборен чрез надлежни доказателствени средства от касатора. Въз основа на констатираните липси на стоки, чиято стойност е увеличена с осреднената търговска надценка, правилно са установени укрити приходи от реализацията на стоките, определена е данъчната основа за облагане по ЗДДС и е начислен ДДС. Изводът е, че обжалваното решение, в частта, в която е потвърден РА в частта му ЗДДС е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. В частта по ЗДДС на РА са определени задължения за внасяне на ДДС и лихви и върху внесени стоки от Румъния, за които липсват документи и наличности, поради което е прието също, че е налице укрит приход от реализацията им, обложен с ДДС. В частта на съдебното решение, в която е отхвърлена жалбата срещу РА в тази му част не са изложени касационни оплаквания. В изпълнение на правомощията и задълженията си по чл. 218, ал. 2 АПК, при служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част, касационният съд не констатира пороци на същото. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение за правилно в неговата цялост, поради което приема, че същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото разноски в касационното производство не се присъждат в полза на касатора. Такива не се дължат и в полза на ответника по жалбата, който в представения отговор на касационната жалба не заявява изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение или други разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,