Решение № 3550 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6100/2014 г.

Решение № 3550 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6100/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите и на "Ради и Ко-Къмпани" ООД, представлявано от управителя Радослов Делиев, против решение № 644 от 11.03.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2267 по описа за 2012 г. на този съд. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му, с която е постановена отмяна на Ревизионен акт (РА) № 211106799/27.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 679/14.06.2012 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП") в следните части: с която на "Ради и Ко-Къмпани" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 55 093.35 лв. видно с прилежащите лихви, по сделките с доставчик "Екострой метал" ЕООД; с която е доначислен ДДС в размер на 26 064.77 лв. ведно с прилежащите лихви; с която е определен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 27 806.49 лв.; с която е определен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 192.27 лв.; с която е коригирана данъчна загуба за 2010 г. със сумата от 697.12 лв. "Ради и Ко Къмпани" ООД, гр. Смолян, обжалва съдебното решение в частта му, отхвърляща жалбата на дружеството против същия ревизионен акт. Двамата касатори мотивират оплаквания за необоснованост на съдебното решение, довела до нарушение на материалния закон. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на ревизираното дружество и за основателност на жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 211106799/27.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 679/14.06.2012 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на "Ради и Ко Къмпани" ООД е отказано да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 69 093.35 лв.; допълнително е начислен ДДС в размер на 26 064.77 лв., ведно с прилежащите лихви и допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2007 г. и 2009 г., съответно в размер на 27 806.49 лв. и 192.27 лв. ведно с прилежащите лихви и е коригирана декларираната данъчна загуба за 2010 г., както и са начислени лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. - 5 600 лв., 2009 г. - 2 385.36 лв. и 2010 г. - 110.55 лв. С решението си Административен съд - Пловдив е отменил РА № 211106799/27.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 679/14.06.2012 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП") в следните части: с която на "Ради и Ко-Къмпани" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 55 093.35 лв. видно с прилежащите лихви, по сделките с доставчик "Екострой метал" ЕООД; с която е доначислен ДДС в размер на 26 064.77 лв. ведно с прилежащите лихви; с която е определен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 27 806.49 лв.; с която е определен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 192.27 лв.; с която е коригирана данъчна загуба за 2010 г. със сумата от 697.12 лв. Отхвърлил е жалбата в нейната останала част. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административнопроизводствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив. За да отмени процесния РА относно допълнително начисления с него ДДС, съдът е приел, че ревизията на "Ради и Ко-Къмпани" ООД е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като приходната администрация е приела за установено, че са налице данни за укрити приходи или доходи - предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При установените факти и доказателства съдът е приел за необоснован извода на приходния орган за наличие на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред. Приел е също, че в контекста на настоящия казус, за да обосноват основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и наличието на неотчетени продажби на стоки, в тежест на органите по приходите е да установят както, че ревизираното лице в действителност е получило процесните фактури и стоките по тях, така и, че е реализирало приходи/обороти от тези стоки, които не е отчело. Според съда, от гледна точка на облагането с ДДС, за да се установи получаването на неотчетени покупки, органите по приходите трябва да докажат настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, респективно, че ревизираното лице е реализирало последващи облагаеми доставки. По-нататък в мотивите на обжалваното решение е посочено, че от събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства не се установява по категоричен начин нито получаването на фактурите от ревизираното лице, нито извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби, макар и индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени доставки, по които получател е ревизираното лице. Административният съд е констатирал, че предмет на процесните сделки са родово определена вещи, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, но процесните фактури не се намират в счетоводството на жалбоподателя и стоките по тях не са заприходени. Извършено е позоваване на заключението по ССЕ, че липсват и осчетоводени разходи, свързани с процесните доставки, включително няма безспорни доказателства за извършеното плащане, още повече че, отново по данни от експертизата, в периода, в който са издавани процесните фактури и се твърди, че е извършено плащане, жалбоподателят не е разполагал с достатъчно парични средства. В мотивите на решението е релевирано и обстоятелството, че липсват приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, както и други счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им. Позовавайки се на изслушаната съдебно-графологична експертиза, която е изследвала подписите за "получил" както на фактури, които са осчетоводени, така и на такива, които не са, въз основа на категоричните констатации на експерта съдът е приел, че тези подписи не са изпълнени от лице с представителна власт за дружеството- жалбоподател. В обобщение на изложеното, съдът е посочил, че единственото доказателство за наличието на доставка по процесните фактури са самите фактури, но е счел за незаконосъобразен подхода на органите по приходите да приемат фактурата и счетоводните регистри за достатъчно доказателство за настъпване на данъчно събитие. Извел е окончателният извод, че в хода на ревизионното и съдебното производство не са събрани доказателства за извършени, но укрити от жалбоподателя доставки на стоки през 2007 г., 2009 г. и 2010 г., обосноваващи приложението на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, респективно определяне на задължения за ДДС за извършени от жалбоподателя облагаеми доставки през процесните периоди. В резултат на това административният съд е отменил РА в частта за допълнително установени задължения по ЗДДС в размер на 7 942.87 лв. за д. п. м. 12.2007 г., 10 112.26 лв. за д. п. м. 12.2008 г., 5 878.34 лв. за д. п. м. 12.2009 г. и 2 131.30 лв. за д. п. м. 10.2010 г., както и извършеното от ревизията увеличение на размера на декларираните приходи в ОПР за 2007 г., 2009 г. и 2010 г. с приходите по фактури, издадени от доставчиците "Деливъри Смолян" АД, ЕТ "В - Бел - Веселин Белов", "Вини стил-С" ООД, ЕТ "Берти - 90 - Алберт Еленски", ЕТ "Венерина - Ирена Мерова", "Сити Тобако" ООД, ЕТ "Асен Асенов", ЕТ "Синчец - Данчо Любенов" и "Чечосан" ЕООД. Решението в така постановената му част е правилно. Въз основа на установената, в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основните доводи в касационната жалба са свързани с неправилно позоваване от съда на липсата на реална доставка по процесните фактури, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 122 е необходимо само установяване на факта за наличие на данни за укрити приходи или доходи. Този довод е неоснователен доколкото за установяване наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, органът по приходите е приел за установено действително получаване на стоките и впоследствие тяхната продажба, поради което законосъобразно АС е обсъдил доказателствата установяващи реалното получаване на стоките и последващата им реализация, респективно размера на укрити приходи или доходи. Подробно съдът е обсъдил поотделно и съвкупност събраните по делото доказателства, както и заключението на приетата по делото без оспорване ССчЕ и съдебно-графологична експертиза и въз основа на този анализ е установил правилно фактическата обстановка по делото. За да се приеме, че са извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, които са облагаеми според чл. 12 от ЗДДС и за тях не е начислен дължим ДДС, следва да бъде установен фактът на получаване на стоките, поради което законосъобразно съдът е приел, че при липса на установена реалност на процесните доставки на стоки, не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. За да се обоснове правилното или не прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин реалното осъществяване на спорните доставки, а именно приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаване, заплащане, както и начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните органи приемат, че са получени от ревизираното лице. В тежест на органите по приходите е да установят това обстоятелство с надлежни доказателства, което в случая не е сторено, а както бе посочено, ангажираните от ревизираното лице доказателства установяват липсата на доставки. Действително съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки е следвало да бъде оборен от касатора, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките. В тази насока е неоснователен доводът в касационната жалба за невъзможност на органа по приходите да установи реалността на доставките, тъй като ревизираните лица имат интерес от представяне на такива доказателства. В случая, при извършените насрещни проверки на доставчиците, е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства за реално предаване на стоките не са представени, поради което и законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. Нещо повече - анализът на съдебната практика по редица дела показва, че в обратната ситуация, при претенция за данъчен кредит, органът по приходите сам приема, че само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25 ЗДДС, което да подлежи на облагане по силата на този закон. Не са налице и основанията на ЗКПО за увеличаване на размера на декларираните приходи за 2007 г., 2009 г. и 2010 г. с приходите по фактури, извадени от горепосочените доставчици. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение в горепосочената отменителна част, което не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба срещу останалата отменителна част на решението също е неоснователна. Административният съд е отменил РА в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 7 фактури, издадени от "Екострой метал" ЕООД в данъчните периоди м. септември, м. октомври и м. ноември 2007 г., с предмет СМР, изкопни работи, натоварване и транспорт на земни маси, пясък и чакъл. За да постанови този резултат, е изложил следното: Установено е по несъмнен начин още в хода на ревизионното производство, че "Екострой метал" ЕООД е регистрирано по ЗДДС и е с основен предмет на дейност: добив на инертни материали, изкопни и транспортни услуги, СМР и др. Налице са установени търговски отношения между двете дружества, уредени в договор от 1.03.2007 г., по който "Екострой метал" ЕООД е изпълнител, а "Ради и Ко Къмпани" ООД - възложител, с предмет СМР на Обект Авлията, гр. Смолян - изкопаване и извозване на земна маса и доставка на инертни материали за нуждите на обекта. Според приетото от решаващия съд, изпълнението на поетите задължения по този договор се доказва от представените от изпълнителя актове обр. 19, с които се приемат извършените от "Екострой метал" ЕООД изкопни работи и услугите по натоварване и транспорт, осигуряване и разбутване на депо. Представени са също товарителници, пътни листове и експедиционни бележки във връзка с доставката на инертни материали и извозването на земни маси, както и банкови извлечения, от които се установява, че цената по всички процесни фактури, ведно с начисления от доставчика данък е изцяло заплатена от жалбоподателя. Налице е материално техническа и кадрова обезпеченост, услугите по договора са извършени в поземлени имоти, находящи се в гр. Смолян, местността "Авлията" - собственост на ревизираното дружество; извършените от "Екострой метал" ЕООД доставки по процесните фактури са включени в продажната цена на недвижимите имоти, които впоследствие са продадени на "Компания за развитие Смолян" ООД въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 19.09.2007 г. и нот. акт № 137/20.11.2007 г. При обосноваване на изводите си, административният съд се е позовал и за заключението на ССчЕ по делото. Въз основа на всички събрани доказателства, настоящият касационен състав намира за правилен извода на първостепенния съд за доказаност на реалното осъществяване на описаните по-горе доставки. При съвкупна преценка на всички писмени доказателства и на заключението на ССчЕ се опровергават всички фактически изводи на данъчните органи, насочващи към липса на реално изпълнение. Обратното, налице са множество данни за наличието му - конкретно описани извършени и приети дейности по обекти, за което са издадени протоколи, товарителници, експедиционни бележки и пътни листи; наличие на техническа и кадрова обезпеченост на изпълнителя. Всъщност, наличието на материално-техническа и кадрова обезпеченост на "Екострой метал" ЕООД е призната от страна на ревизиращите органи и потвърдена от Директор дирекция "ОДОП"- Пловдив, като изрични констатации в тази насока се съдържат както в обжалвания РА, така и на стр. 5 от решението на горестоящия административен орган. Дружеството-доставчик е разполагало с 20 души, назначени на трудов договор, както и с девет товарни автомобила, четири фадроми, два верижни трактора, два челни товарача, както и с база за добив на инертни материали, намираща се в с. Крайна, общ. Неделино и складова база за съхранение на добитите инертни материали. Всичко това правилно е преценено от първостепенния съд и мотивите му се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че поради недостатъчно попълнени реквизити в експедиционните бележки, товарителници и пътни листове, същите не могат да се приемат като годни доказателства, документиращи извършени доставки на чакъл, пясък и инертни материали. Вещото лице на стр. 10 от своето заключение е направило следната обвръзка: фактура, пътен лист, експедиционна бележка, товарителница, акт обр. 19, като е индивидуализирало посочените съпътстващи документи. В касационната жалба се поддържа оплакване, че доколкото в самия договор № 4 от 1.03.2007 г., сключен между ревизираното дружество и "Екострой метал" ЕООД, липсват каквито и да било параметри на възложените работи, то не може да се направи обвръзка между сключения договор и издадените фактури, още повече, че със същите се документират извършени СМР без да са налице доказателства за какви дейности се касае и за какъв строителен обект. Според касатора, игнорирайки гореизложеното, административният съд е постановил необосновано решение. Оплакването е неоснователно, поради следните съображения: С Договора от 1.03.2007 г. "Ради и Ко Къмпани" ООД е възложило, а "Екостройметал" ЕООД е приело да изпълни СМР (с предварително съгласувана двустранна оферта) за обект "Изкопаване, натоварване и извозване на земна маса на обект "Местност Авлията", гр. Смолян, обл. Смолян, поземлени имоти с идентификатор 67653.934.377 2; с идентификатор 67653.934.275 3; с идентификатор 67653.934.276 4; с идентификатор 67653.934.277" и доставка на инертни материали за нуждите на обекта. При тези параметри на договарянето и съдържанието на издадените впоследствие фактури, съпътстващи документи за доставките и протоколи акт обр. 19, не може да се приеме, както сочи касаторът, че не са налице доказателства за какви дейности се касае и за какъв строителен обект. Вярно е, че в договора има постигнато съгласие за подписване на предварително съгласувана оферта, каквато не е изготвена, но това единствено и изолирано обстоятелство не може да е самостоятелна предпоставка за извода, че доставки не са извършени, щом впоследствие е налице достатъчна конкретизация в подписаните актове обр. 19 на извършените работи в рамките на договора. Още повече, че органите по приходите не оспорват обстоятелството, че получените стоки и доставените услуги са използвани за последващи облагаеми доставки. Налице са всички предпоставки за възникването на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 - 71 от ЗДДС, както и реалност на извършените доставки от "Екострой метал" ЕООД по смисъла на чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС. Решението в така обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Ради и Ко Къмпани" ООД: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта, с която е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури, издадени от "Билд Девелопмънт" ЕООД, "Вип Билд 1" ЕООД и са начислени лихви, както и за начислени лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2008, 2009 и 2010 години. Неоснователно касаторът поддържа, че съдът с общи и бланкетни мотиви е обосновал становището си, че не е доказано извършването на облагаеми доставки от горепосочените дружества. Съдът е изложил конкретни аргументирани мотиви по отношение доставките от всяко от горепосочените дружества. Неоснователно е главното касационно оплакване - за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд относно реалността на фактурираните доставки на услуги като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит и на разходи по фактурите, като касаторът се е позовал на противоречие на решението с материалния закон - съдебната практика на Съда на Европейския съюз - Решение от 21.06.2012 г. на Съда. Обосновано административният съд е приел, че в случая само наличието на данъчни фактури и счетоводното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не е достатъчно за обоснован извод за реалност на доставките от посочените доставчици. Приемането на свършената работа - извършване на СМР и други услуги, предполага наличието на данни, от които да е видно кой е изпълнил съответната дейност, как я е изпълнил, какви материали е вложил и на кои обекти. От представените документи е видно, че доставчиците не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост за фактическото извършване на спорните СМР. От съществено значение за случая е, че фактурата, издадена от "Билд Девелопмънт" ЕООД с предмет "СМР по договор" не съдържа никакви индивидуализиращи данни за доставката и това правилно е съобразено от административния съд. Обосновано наред с това, съдът е отчел факта, че в приложения договор също не се посочва вид и количество на строителните дейности и остойностяване на отделните видове работи; не са налице каквито и да било доказателства за вложените материали, за техния вид и количество, от кой следва да бъдат осигурени (възложител или изпълнител), за да бъдат реализирани процесните СМР. СЕС по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В случая, обаче, дори и впоследствие, нито от страна на прекия доставчик "Билд девелопмънт" ЕООД, нито от страна на ревизирания субект са ангажирани конкретни доказателства за фактическото извършване на процесните доставки. Предвид това, противно на изложеното в касационната жалба, не може да се приеме, че доказването на последващите доставки с изпълнител ревизираното лице, както и редовните плащания по тях, са доказателство за осъществяване на процесната доставка, материализирана с фактура 749/14.06.10 г., издадена от "Билд Девелопмънт" ЕООД. Не намират подкрепа в закона и оплакванията на касатора, свързани с частта от решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в частта за непризнато право на данъчен кредит по доставката от "Вип билд-1" ЕООД с предмет "доставка и монтаж на вентилационна и климатична система". Правилно административният съде установил, че прекият доставчик е ползвал подизпълнител - "Софийски строежи 2008" ЕООД, като последното дружество е било дерегистрирано, считано от 23.04.10 г., т.е. към датата на издаване на фактура № 164/30.07.10 г. на "Вип билд-1" ЕООД, респективно издало е неправомерно данъчен документ с отразен в него данък. Не са опровергани и констатациите на РА, че доставчикът не е открит на данъчен адрес, както и че подизпълнителят не е представил никакви доказателства за материална и кадрова обезпеченост. В този аспект, приемайки, че ревизираното лице не е доказало реалност на доставката по фактурата, издадена от "Вип билд-1" ЕООД, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Въз основа на горното е направен правилен извод за липса на документална обоснованост на разходите по доставката от "Билд девелопмънт" ЕООД по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, което от своя страна е основание за непризнаване на разходите за данъчни цели по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Относно установените задължения за лихви по авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., в касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания. При извършената служебна проверка по приложението на материалния закон по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че като решението и в тази част следва да се остави в сила. В заключение следва да бъде посочено, че настоящата инстанция намира за неоснователно касационното оплакване за несъобразяване на задължителната съдебна практика на СЕС - Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. ВАС вече многократно се е произнасял, че фактите по главните производства по цитираните дела съдържат безспорно установяване на извършването на доставка на стоки в единия и на доставка на услуги в другия случай. Именно това различава настоящия случай от въпросните спорове по главните производства. Това се вижда ясно от формулировката на втория преюдициален въпрос по дело С-142/11 - "Може ли данъчната администрация, в случай че не оспорва извършването на отразената във фактурата сделка и самата фактура отговаря на предвидените в закона формални изисквания, законно да откаже възстановяване на ДДС, поради това че не е възможно да се установят използваните от издателя на фактурата подизпълнители или поради това, че издадените от тях фактури не са редовни?". Даденото с Решението тълкуване се отнася за случаите, в които на добросъвестен получател на предмета на реално извършена облагаема доставка, не следва да се отказва данъчен кредит заради действия на негов доставчик. Това решение следва постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора съдебното решение следва да бъде оставено в сила и в частта на присъдените разноски и юрисконсултско възнаграждение. На дружеството касатор разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за сторени такива. Юрисконсултско възнаграждение на касатора Дирекция "ОДОП"- Пловдив не следва да бъде присъждано, тъй като с първоинстанционното решение такова е присъдено в размерите по чл. 161, ал. 1, пр. посл. ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение