Решение № 2415 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9781/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от В. Ч. Б., за отмяна на влязлото в сила определение № 8037/21.7.2025г., постановено по адм. д. № 6441/2025 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на седмо отделение с правно основание чл. 239, т. 5 АПК. В искането се излагат съображения, че определението е неправилно. Твърди се, че общото между трите хипотези, съдържащи се в нормата на чл. 239, т. 5 АПК е, че страната не е могла да вземе адекватно участие в процеса. Не била осигурена възможност на искателя да оспори индивидуалния административен акт, и двете съдебни инстанции не били разгледали жалбата му по същество, било недопустимо касационната инстанция да не прецени фактите по съществото на спора и да възприема мотивите и установяванията на първоинстанционния съд. Иска се отмяна на определение № 8037/21.7.2025г., постановено по адм. д. № 6441/2025 г. по описа на Върховен административен съд, отмяна на определението, постановено от Административен съд София град и връщане на делото на този съд за ново разглеждане. Ответникът – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта и съобщенията, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Прави искане същото да бъде отхвърлено. Претендира разноски Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно, като съображенията за това са следните: С определението, чиято отмяна се иска е оставено в сила определение № 14355 от 25.4.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 3904/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата от В. Ч. Б. срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да се произнесе по жалба с вх. № 50-00-104 от 24.2.2025 г. За да постанови този резултат, Административен съд София град е съобразил, че: -на 21.2.2025 г. В. Б. е положил практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория „В“, като резултатът от този изпит е отрицателен. -с жалба вх. № 50-00-104 от 24.02.2025 г., г-н Б. е оспорил резултата „не“ от проведения практически изпит. -в изпълнение на чл. 55а, ал. 2 от Наредба № 38 от 16.4.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити /наричана по долу Наредба № 38/ изпълнителният директор на ИААА със своя заповед е определил състава на комисия и е възложил на същата да извърши проверка на резултата от практическия изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория „В“ на В. Б.. -в представения на 27.3.2025 г. доклад на комисията до изпълнителния директор на ИААА е изразено становище, че поради некатегоричност да се потвърди показанието на скоростомера на учебният автомобил, довело до отбелязване на наказателни точки, комисията не може да излезе с категорично становище, което да потвърди или отхвърли поставените от председателя на изпитната комисия 11 наказателни точки (една опасна грешка с 10 наказателни точки и една второстепенна грешка с една наказателна точка) в контролната електронна карта. Поради тази невъзможност в доклада е предложено да бъде проведен повторен практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория „В“ на жалбоподателя за сметка на ИААА. -докладът на комисията е одобрен от изпълнителния директор на ИААА, наредено е да се организира провеждането на повторен практически изпит, за което г-н Б. е уведомен с писмо рег. № 50-00-104/9/ от 3.4.2025 г. При така възприета фактическа обстановка Административен съд София град е стигнал до извода, че в хипотезата на взето решение за провеждане повторен изпит, за изпълнителният директор не възниква задължение за окончателно произнасяне, прел е също, че фактическият състав на изпитното производство не е изчерпан, производството е висящо – във фаза провеждане повторен изпит, поради което изпълнителният директор не е задължен да се произнесе в посока потвърждаване или промяна на резултата, тъй като такъв още не е съществува, следователно мълчалив отказ не е формиран. Недоволен от така постановеното определение В. Б. е депозирал частна жалба срещу същото. С определението чиято отмяна се иска, състав на седмо отделение на Върховния административен съд, след като е възприел тезата на първоинстанционния съд за наличие на висящо административно производство и за липса на формиран мълчалив отказ, е оставил в сила оспореното пред него определение. При наличие на която и да е от хипотезите на чл. 159 АПК административният съд прекратява производството по делото в закрито заседание и не дължи насрочване на делото в открито съдебно заседание. Съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 АПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание. С оглед конкретиката на настоящия случай – пределно ясната фактология /описана по-горе/, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд, не е бил длъжен да разгледа частната жалба на В. Б. в открито заседание и при стриктно спазване процесуалните правила е постановил определение № 8037/21.7.2025г., по адм. д. № 6441/2025 г. в закрито заседание. Въпреки, че чл. 221, ал. 2, изр. „второ“ АПК позволява на Върховния административен съд в случаите, в които оставя в сила оспорения пред него съдебен акт да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, при постановяване на определение № 8037/21.7.2025г., по адм. д. № 6441/2025 г., съставът на касационната инстанция не се възползвал от тази възможност и е изложил собствени мотиви, които са достатъчни по обем и съдържание, за да обосноват постановения диспозитив. При наличието на жалба срещу неподлежащ на обжалване акт и на неоснователна частна жалба срещу прекратителното определение на Административен съд София град, нито първата инстанция, нито касационната такава са били длъжни да разгледат и да обсъждат „фактите по съществото на спора“, както неоснователно твърди искателят. С оглед изложеното настоящият петчленен състав счита, че искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. С оглед този резултат, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски, която по аналогия с чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде уважена в размер 76,69 евро, равняващи се на определеното с посочената норма възнаграждение от 150,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,