Определение № 9816 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2026 г.

Производството по реда на чл. 229 и следващите във връзка с чл. 60, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. П. И., депозирана чрез процесуален представител- адв.Макавеев, против определение № 32888 от 22.08.2026 г., постановено по адм. дело № 10246/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По същество се оспорват като недоказани решаващите изводи на съда за осъществени предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК и за мотивираност на същите от страна на органа. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК), не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. И. срещу решение № П-4141/07.08.2026г. по търг № 1112 на изпълнителния директор на АППК. С жалбата е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на административния акт на основание чл.166 от АПК. Съдът е приел, че така направеното искане следва да бъде разгледано по реда на чл.60 от АПК, тъй като разпореждането, с което административният орган е допуснал предварителното изпълнение, не е влязло в сила. Този си извод съдът е мотивирал с обстоятелството, че в разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение, административният орган е дал непълно указание по отношение на обжалването му, тъй като не е посочен конкретният съд, пред който може да бъде упражнено правото на оспорване. Съобразявайки оплакванията, изложени както в първоначалната жалба, така и в молбите, депозирани на 19.08.2026г. и на 21.08.2026г. и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от АПК, съдът е приел, че се касае за оспорване на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, което е подадено в срок. Оспорването на това разпореждане, обективирано в т.4 на решение № П-4141/07.08.2026 г. на изпълнителния директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол, е разгледано по същество и е отхвърлено. За да постанови горния резултат съдът е приел, че обжалваното разпореждане подробно мотивирано с излагането на фактическите съображения, с които органът е обосновал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, а именно необходимостта да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и възможността от закъснението на изпълнението на акта да последва значителна или труднопоправима вреда. Този извод на съда е правилен и обоснован. Фактическите обстоятелства, изложени в Приложение № 1 и обусловили необходимостта от допускане на предварително изпълнение на решението на изпълнителния директор на АППК са свързани с навременното изпълнение на приходната част на държавния бюджет, част от която са паричните постъпления от приватизацията на имоти- частна държавна собственост с данъчна оценка над установения в закона размер съгласно чл.8, ал.6 от ЗПСК. С оглед актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г., в която са отчетени неизпълнение на приходната част на бюджета за предходния период, необходимост от дългово финансиране през 2026 г. и очертал се при непроменени политики значителен бюджетен дефицит, надвишаващ установените бюджетни ограничения, административният орган е приел, че заложените в приходната част на бюджета конкретни постъпления от приватизация, чието реализиране е включено сред ангажиментите на АППК, е от изключителна важност за стабилизиране на публичните финанси. Съдът е счел, че горните обстоятелства съставляват предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК обуславящи допускането на предварително изпълнение на заповедта, поради което е направил извод, че оспореното разпореждане е мотивирано в достатъчна степен. Обжалваното определение е правилно. Съдът е възпроизвел коректно и точно съображенията на органа, с които е обосновал допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед, като е формирал собствени изводи за законосъобразност на същите. Подробно са обсъдени наведените от жалбоподателя оплаквания за евентуални имуществени вреди, които той би претърпял. Правилно административният съд е посочил, че евентуалните имуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност са парично оценими и могат да бъдат обезщетени. Освен това, съдът е съпоставил обществения интерес от своевременното осигуряване на предвидените бюджетни приходи в условията на установен бюджетен дефицит и необходимост от стабилизиране на публичните финанси с частния интерес на жалбоподателя, който може да бъде обезщетен при евентуална отмяна на решението и е приел, че общественият интерес надделява над частния такъв на жалбоподателя. Касационната инстанция напълно споделя тези изводи на първоинстанционния съд. Само за пълнота на изложението касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че основните оплаквания на жалбоподателя, развити в частната жалба касаят връчването на разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение, респ. неговото влизане в сила. Както обаче се изтъкна и по-горе, административният съд е приложил правилно разпоредбата на чл.60, ал.6 от АПК и е приел, че оспорването на това разпореждане е подадено в срок и с оглед неговата процесуална допустимост, го е разгледал по същество. Останалите възражения, съдържащи се в частната жалба, касаят основния спор по производството, а именно законосъобразността на решението на АППК, с което е определен купувачът на поземлен имот с идентификатор 67338.603.476, намиращ се в град Сливен, промишлена зона и разглеждането им в настоящото производство е недопустимо. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. По горните съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,