Решение № 10895 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15548/2014 г.

Решение № 10895 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15548/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 1668 от 17.10.2014 г. по адм. дело № 154/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас (АС). С обжалваното решение е отменен по жалба на "Еврокар" ЕООД ревизионен акт № 281301175/17.10.2013 г., издаден от Г. Д. П. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложила ревизията и М. И. Б. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 392 от 14.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жабата на "Еврокар" ЕООД срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Еврокар" ЕООД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - гр. Бургас е бил ревизионен акт № 281301175/17.10.2013 г., издаден от Г. Д. П. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложила ревизията и М. И. Б. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 392 от 14.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който акт на "Еврокар" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО по реда на чл. 122 от ДОПК за данъчни периоди 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г., 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. в общ размер 32 348,21 лв. и лихва за забава в размер на 10 467,10 лв. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на "Еврокар" ЕООД изцяло, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 от ДОПК. Относно материалната законосъобразност на РА първоинстанционният съд е изложил съображения за липсата на основание за допълнително начисляване на корпоративен данък, тъй като е приел, че от събраните в хода на производството доказателства се оборват направените от приходната администрация изводи за наличие на обстоятелства по чл. 122, т. 4 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, и в хода на производството е установен произходът на всички средства, постъпили в касата на ревизираното лице. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е неправилно. Административен съд - гр. Бургас е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 146 от 16.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен ревизионен акт № 0281201913 от 26.02.2013 г. и преписката е върната на органите по приходите за нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство, за което няма спор по делото, че е образувано преди 01.01.2013 г. /първата ЗВР е издадена на 27.06.2012 г./. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./ всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно производството по извършване на процесната ревизия, се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г./ и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на "Еврокар" ЕООД. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, Административен съд - гр. Бургас е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество като на основание чл. 168, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. Предвид наличието на порок, който засяга преценката на съда относно валидността на акта, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на решението. При този изход на спора, в полза на касатора не следва да бъдат присъдени разноски. Такива не се следват и на ответника по касация, тъй като не е направил искане за това. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, първо отделение,