Определение № 196 от 21.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2401/2016 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. И. И. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.ІІІ-113-75/23.05.14 по г.д.№.12664/13 на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 113с. – с което е уважен предявен срещу молителя и баща му И. И. И. иск с правно основание чл.422 ГПК - за признаване за установено, че всеки от тях дължи по 1/2 от сумите 2303,86лв. за доставена топлинна енергия и 376,42лв. за лихви. Сочи се, че след даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция /в с.з. на 20.05.15/-която е потвърдила с окончателно решение /от 19.01.2016/ първоинстанционното, бащата на молителя /И. И. И./ е починал /на 17.12.15/. Твърди се, че при това положение той не може да бъде субект на права и задължения, не притежава процесуална дееспособност и постановеното спрямо него решение не може да породи никакви правни последици. Ответната страна [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт, в законоустановен срок, съдържа изложение на обстоятелства във връзка с твърдяното основание за отмяна. Предвид изложеното тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,