Решение № 157 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 103/2012 г.

Решение № 157 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 103/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение с № 432 от 07.11.2011 г., постановено по гр. дело № 596/2011 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 405/25.05.2011 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. дело № 991/2008 г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлен искът за делба, предявен от Е. Г. М., с адрес: [населено място], [жк][жилищен адрес] срещу Н. Г. П. с адрес: [населено място], [улица], Н. Г. М. с адрес: [населено място], [община], И. Г. М. с адрес: [населено място], [община] и Н. Г. Н. с адрес: [населено място], В. община, в частта по отношение на следния земеделски имот: овощна градина в м. Гиган, с площ от 2.029 дка, осма категория, представляваща имот № 165021 по плана за земеразделяне на [населено място], [община], образуван от имот №.... съгласно скица-проект № Ф18723/16.09.2009 г. на имот №..., заверена от ОСЗ-К., при съседи: имот №...-на И. М., имот №....-на наследниците на В. Г., кад.№....-полски път, имот №...-на наследниците на Е. П. и имот № ...-на наследниците на В. А. П. и вместо него е постановено друго за допускане да се извърши съдебна делба на следните земеделски имот: овощна градина в м. "Г.", с площ от 2.029 дка, осма категория, представляваща имот № 165021 по плана за земеразделяне на [населено място], [община], образуван от имот №... съгласно скица-проект № Ф18723/16.09.2009 г. на имот №..., заверена от ОСЗ-К., при съседи: имот №...-на И. М., имот №....-на наследниците на В. Г., кад.№...-полски път, имот №...-на наследниците на Е. П. и имот № 165017-на наследниците на В. А. П. между: Е. Г. М., Н. Г. П., Н. Г. М., И. Г. М. и Н. Г. Н. при права 1/5 ид.ч. за всеки един от тях. Недоволен от въззивното решение е касаторът И. Г. М., представляван от адвокат Г. П., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като претендира за отмяната му с отхвърляне иска за делба като счита, че е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС. Ответниците по касация Е. Г. М., Н. Г. П., Н. Г. М. и Н. Г. Н. не са депозирали отговор съгласно чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното отменително основание и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд в отхвърлената част и постанови друго за допускане делба на процесния имот въззивният съд е приел, че снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС тъй като нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила правна последица; формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с "документ за правото си", а нотариалният акт по чл. 587, ал. 2 ГПК не е снабден с обвързваща материална доказателствена сила в констатацията си за правото на собственост. Направен е извод, че ако се оспорва тази констатация не е нужно да се открива производство по оспорване, нито се обръща тежестта на доказване, а тя е за страната, която черпи права от установяване на фактите и обстоятелствата, относими към придобивното основание по чл. 79 ЗС по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, а не са ангажирани доказателства за давностно владение, поради което не е оборено твърдението на ищците, че имотът е съсобствен между съделителите. С определение № 163 от 28.03.2013 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване на тази констатация кому е възложена доказателствената тежест. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил, че нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило, поради което за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик като оспорването не е по чл. 193 ГПК тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. При това положение оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта на доказване несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото си на собственост - то разпределението на доказателствената тежест при оспорването им следва да се извърши по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, при което всяка страна следва да установи /докаже/ своето право, т. е. фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание - в този смисъл ТР № 11 от 21.03.2012 г. по т. дело № 11/2012 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и с оглед необходимостта от събиране на нови доказателства по оспорванията на нотариален акт се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение