Определение № 1269 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. А. Х. Д. против определение № 378/19.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 564/2022 г. от състав на АС - Варна. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, съдът е приел, че предмет на въззивно обжалване е осъдителното решение на първоинстанционния съд за сумата 64 000лв. и решението в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 64 000лв. до 200 000лв. Поради което и материалният интерес за въззивен съд е в размер на сумата 200 000лв. Уважената част от иска след въззивното решение е 115 000лв. /64 000лв. плюс 51 000лв./ Поради което и адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно тези суми. Адвокат А. Х. Д. е преупълномощена друг адвокат с пълномощно от 10.06.2022г., като представените по делото пълномощни дават права на адвокатите да представлява ищцата до приключване на производството пред ТОС и до приключване на делото във всички инстанции. Правилно съдът е преценил, че въз основа на тези овластявания адвокат Д. е подала на 14.07.2022г. възивна жалба, на 09.09.2022г. отговор на въззивна жалба и частна жалба, като още във въззивната жалба е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Съдебното заседание пред въззивен съд е проведено на 10.01.2023г. при действието на изменената Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но представителната власт и постигнатото съгласие между страните по договора за правна защита и съдействие е възникнала при действието на предходната редакция на цитираната наредба и към този момент страните по този договор за договорили безплатното представителство, поради което правилно и законосъобразно съдът е приложил наредбата в тази редакция. Водим от горното, състав на ВКС