Определение № 1936 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2300/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ответника по касационната жалба, по която е образувано настоящото дело, „Дан-92"ЕООД, чрез адв. Л. Ч., за допълване, а при условията на евентуалност за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело в производство по чл.288 ГПК Определение № 953 от 25.03.2025г. чрез присъждане на сумата от 13 182.16 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство, по което съдът не се е произнесъл. Насрещната страна - касаторът „Фамозо Лайн" ЕООД депозира становище, с което оспорва молбата. Сочи, че същата е просрочена; че молителят не е представил отговор на касационна жалба и списък за разноски по чл.80 ГПК. Заявено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Неоснователно в тази връзка е възражението за просрочие на молбата. Определението по чл.288 ГПК е постановено на 25.03.2025г., а искането за неговото допълване/изменение по чл.248 ГПК е постъпило чрез Системата за сигурно електронно връчване на 25.04.2025г., т.е. в рамките на приложимия в случая едномесечен срок, при съобразяване правилото на чл.60, ал.З ГПК, че срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец. Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения: С отговора на касационната жалба, съдържащ се в том II от въззивното производство / стр. 814-819/, е заявено искане за присъждане на разноски. В подкрепа на искането страната е представила Договор за правна защита и съдействие от 01.07.2024г. за процесуално представителство пред ВКС във връзка с касационно обжалване на Решение № 240/11.04.24г. по в.т.д. № 349/ 21г. на САС, с който страните са договорили адв. възнаграждение в размер на общо 13 182.6лв., платежно нареждане и извлечение от банковата сметка на адвоката за заплащане на договорената сума, както и списък по чл.80 ГПК за същата сума / стр. 820 - 822 от посоченото дело/. С постановеното по настоящото дело Определение № 953 от 25.03.2025г. не е допуснато касационно обжалване на Решение № 240 от 11.04.2024 г. по в. т. д. № 349/2021 г. на Апелативен съд - София, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 260015 от 16.09.2020 г. по т. д. № 1681/2017 г. на Софийски градски съд, като краен резултат „Фамозо Лайн" ЕООД е осъдено по предявен иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД да заплати на „Дан 92" ЕООД сумата от 122 374, 85 лв., дължима за извършени СМР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -02.05.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 37 339, 59 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 122 374, 85 лв., начислена за периода от 02.05.2014г. до 02.05. 2017г. При този изход на спора и на основание чл. 78 ГПК ответникът по касация „Дан-92"ЕООД има право да бъде възмезден за сторените по делото разноски, по което искане настоящият състав не се е произнесъл. В съответствие със задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г., молителят надлежно е доказал реалното извършване на разноски за защита по делото в касационната инстанция, поради което следва да бъде разгледано възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Първо следва да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. В съответствие с изискванията на чл.78, ал.5 ГПК, след като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от една страна от предмета на пренесения в касационната инстанция спор по основателността на вземания за извършени СМР на основание чл.61, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, и паричната оценка на вземанията, възлизащи на 122 374.85лв., съответно - 37 339.59 лв.; отчитайки специфичните изисквания по отношение отговора на касационната жалба, който в случая съдържа становище по приложното поле на касационното производство и по основателността на касационната жалба; изчерпването на осъществената защита в производството пред ВКС с депозиране на отговор на подадената касационна жалба, без осъществяване на процесуално представителство, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 13 182.16 лв., е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че възнаграждение в размер на 7 000 лв. съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга с оглед обема на осъществената от процесуалния представител на ищеца защита и сложността на делото в съответната фаза от процеса. Следователно, постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК следва да се допълни на основание чл.248 ГПК, като се постанови осъждане на „Фамозо Лайн" ЕООД да заплати на „Дан-92" ЕООД разноски в размер на 7 000 лв. за касационното производство. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС