Определение № 196 от 16.04.2025 г. на ВКС по н. д. № 345/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност на н. о. х. д. № 2250/25 год. по описа на Софийски градски съд / СГС/. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: Съобразно правилата на местната подсъдност пред СГС е било образувано н. о. х. д. № 2250/25 год. по внесен обвинителен акт на прокурор при СГП срещу обвиняемите Х. В. Д., А. Т. А., В. К. К., В. Х. Х. и П. Я. Я. по обвинение за престъпления по чл.321, ал.3 от НК за всички подсъдими лица; по чл.116, ал.1, т.4 и т.6 и по чл. 281, ал.2 от НК за подсъдимите Д. и А.; по чл. 281, ал.2 от НК за подсъдимия К.. С определение от закрито заседание № 1113/04.04.2025 г. на съдията-докладчик по делото е прекратено образуваното съдебно производство по съображения за наличие на предпоставките на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност, поради това, че местоживеенето на всички подсъдими лица и това на голяма част от свидетелите по делото е на територията на [населено място], а друга част от свидетелите живеят в област /област/, поради което разглеждането му от Окръжен съд – гр. Бургас би довело до осъществяване на принципа за бързина и ефективност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Като аргументи в подкрепа на тезата на съдията-докладчик за промяна на местната подсъдност по делото са посочени обстоятелствата, че местоживеенето на всички подсъдими лица, което е в района на друг съд е самостоятелно основание за промяна на подсъдността, тъй като подсъдимите имат задължение да се явяват във всички съдебни заседания; делото е с фактическа и правна сложност и предполага по-продължителен брой заседания; както и 28% от свидетелите по делото са с адрес за призоваване в [населено място] или в населено място в област /област/, като останалите свидетели, с изключение на трима от тях не са обвързани с територията на [населено място] трайно, тъй като са настанени в поделение на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, което настаняване е временна мярка за закрила. По изложените съображения делото е изпратено на ВКС за промяна на местната подсъдност при условията на чл.43, т.1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид наличните данни за местоживеенето на обвиняемите и свидетелите по делото, съгласно приложението към внесеният обвинителен акт, намери следното: По делото участват пет подсъдими лица и 53/ петдесет и три / броя свидетели. Трима от подсъдимите имат адрес за призоваване в [населено място]; двама от подсъдимите – в [населено място]; от всички свидетели с адрес за призоваване в [населено място] са 9 /девет/ свидетели, 5 / пет / свидетели живеят в различни населени места в област /област/. От останалите свидетели 37 лица имат местоживеене в [населено място], а останалите 3 бр. свидетели имат посочен настоящ адрес в различни населени места, които не попадат в един съдебен район. При тези данни ВКС намери, че не са налице предпоставките на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност и делото не следва да се изпраща за разглеждане на друг еднакъв по степен съд, а именно- на Окръжен съд-гр. Бургас, а следва да се върне обратно за разглеждане от СГС. Съгласно текста на чл.43, т.1 от НПК е налице процесуална възможност по решение на касационната инстанция, в отклонение от принципа за местната подсъдност, делото да се разгледа от друг еднакъв по степен съд, в случаите когато много свидетели или обвиняеми живеят в района на този съд. Конкретният казус не попада в хипотезата на чл.43, т.1 от НПК, тъй като по- голямата част от свидетелите по делото / 37 свидетели от общо 53 лица, включени в приложението към обвинителния акт/ живеят в [населено място]. За да се промени местната подсъдност е необходимо много обвиняеми или свидетели да живеят в района на определен друг съд /различен от този, на който делото е местно подсъдно/ като техният брой значително надвишава броя на обвиняемите и свидетелите, които живеят в района на местно компетентния съд. В настоящият казус не са налице предпоставки за промяна на местната подсъдност на делото, тъй като посоченото в процесуалния закон основание за местоживеенето на множество от участниците в производството / свидетели и обвиняеми/ в друг съдебен район изобщо липсва, тъй като изискването на закона е преобладаващата част от тези лица да живеят в района на друг съд, докато по настоящото дело по-голямата част от лицата живеят в района на местно компетентния съд, което не налага промяна на подсъдността на това основание. Обстоятелството, че част от свидетелите имат своето настоящо местоживеене в Регистрационно-приемателен център, находящ се в [населено място], което е временно също не променя на този извод, тъй като преценката се прави на база настоящото местоживеене на свидетелите, а не с оглед възможността за неговата промяна, която потенциално съществува за всички участници в съдебното производство. Посочените лица са настанени в регистрационно - приемателен център, който представлява териториално поделение на Държавната агенция на бежанците и съгл. разпоредбата на чл.47, ал.2, т.2 от Закона за убежището и бежанците е място за регистрация и настаняване на чужденци, подали молба за убежище, респективно това е мястото, откъдето ще се извършва тяхното призоваване. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че искането за промяна на местната подсъдност на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение, като делото се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение