Определение № 2385 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1883/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. И. Ф. и С. И. Ф., подадена чрез пълномощника адвокат Р. Никова, против определение № 144 от 29.01.2026 г., постановено по адм. дело № 15/2026 г. по описа на Административен съд Силистра, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата им против удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) № 25-72258-18.03.2024 г., издадено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Силистра и производството по делото е прекратено. Частните жалбоподателки навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат, че атакуваното удостоверение е за одобряване проект за изменение на КККР и то е представено по посочено гражданско дело, по което са го оспорили като невярно. Сега с жалбата си са поискали от административния съд да го обяви за нищожно по посочени съображения. Намират, че удостоверението притежава белезите на индивидуален административен акт, защото е задължителен етап от производството и с него органът потвърждава, че проектът отговаря на техническите изисквания. Твърдят, че то засяга правата им, тъй като променя границите на техния имот и материализира волеизявление на СГКК за тази промяна. Молят атакуваното определение да бъде отменено с връщане на делото за продължаване от друг състав. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Силистра е образувано по оспорване на Р. Ф. и С. Ф., което след отстраняването на нередовносите на жалбата е насочено против удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-72258-18.03.2024 г., с искане за обявяване на нищожност. Видно от съдържанието му, проектът касае поземлени имоти с идентификатори (ПИ) [номер], [номер] и сгради с идентификатори [номер], [номер], [номер] по КККР на гр. Силистра и е внесен с вх. № 01-125016-06.03.2024 г. от Т. Х. С.. Удостоверението е издадено на С. на основание чл. 55, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) в уверение на това, че проектът отговаря на изискванията на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/2016 г.) и може да служи за процедиране на изменение на КККР по реда на чл. 70, ал. 1 от същата наредба, вр. чл. 54 ЗКИР. С жалбата е представена и заповед № 18-5606-22.05.2024 г. на началника на СГКК Силистра, с която по повод заявлението на Т. С. е установено, че Р. Ф. и С. Ф. са заинтересовани лица като собственици на ПИ [номер] и заради изразено несъгласие на първата от тях, е прието наличие на спор за материално право и на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение на КККР засягащо ПИ [номер], ПИ [номер] и сграда с идентификатор [номер]. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството, съдът е приел, че оспореното удостоверение не представлява индивидуален административен акт, а е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Позовал се е и на заповед № 18-5606-22.05.2024 г. с която е постановен отказ за изменение на КККР, която като краен административен акт е благоприятна за двете жалбоподателки и те нямат правен интерес да оспорват процесното удостоверение, доколкото то е изиграло своята роля в приключилото административно производство, а с удостоверението и приетия с него проект не може да се допусне изменение на КККР. Определението е правилно, като настоящата инстанция споделя изводите за недопустимост на жалбата по чл. 159, т. 1 АПК. Атакуваното удостоверение е волеизявление на органа, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт - заповед по чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 6 ЗКИР (в приложимата редакция, а сега ал. 8) за извършване на измененията в кадастралната карта следва да се изработи проект в цифров вид. В съответствие с чл. 58, ал. 3 Наредба № РД-02-20-5/2016 г. към всяко заявление за изменение на кадастралната карта се прилага проект за изменение със съдържанието по чл. 75, който се проверява и приема от СГКК по посочения ред - чл. 77, ал. 1. Приемането, съответно неприемането на проекта се извършва именно с удостоверение като процесното, но то в никакъв случай на материализира волеизявление на органа от което да настъпи исканата промяна в КККР, нито променя границите на имотите. С това удостоверение не се одобрява проектът, както неправилно считат жалбоподателките, а същият само се приема за разглеждане в образуваното производство. То приключва с издаването на акт по чл. 54, ал. 4 и ал. 5 ЗКИР или отказ по чл. 54, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР, какъвто е постановен в случая. Именно този отказ, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, е подлежащият на съдебен контрол акт. Доколкото издаването на удостоверение по чл. 55, ал. 3 ЗКИР (в приложимата редакция) е част от производството по изменение на КККР, същото е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който не може да бъде атакуван отделно от крайния акт. Последвалият изричен отказ, който е основан на това удостоверение е актът, който може да бъде обжалван, а доколко Р. Ф. и С. Ф. имат интерес да го обжалват не следва да бъде преценявано тук, тъй като настоящото производство касае единствено оспорване на процесното удостоверение, но не и на заповед № 18-5606-22.05.2024 г. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба и е прекратил производството по делото, съдът правилно е приложил нормата на чл. 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,