Определение № 120 от 15.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2019 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Р. И. Д., с която се иска спиране на изпълнението на решение № 225 от 25.01.2019 г. по гр. дело № 1835/2018 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение намира, че молбата е процесуално допустима. Налице са изискванията на чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на цитираното въззивно решение, с което Софийски апелативен съд се е произнесъл по иск, предявен от П. Л. Н. против Р. И. Д. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е уважил претенцията за сумата 10000 лв., ведно със законната лихва от 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане: постъпила е касационна жалба, заедно с приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК срещу цитираното решение, изходяща от молителя; налице е висящност на производството по чл. 288 ГПК, което е предпоставка за спиране на изпълнението до приключване на касационното производство; молителят е представил ксероксно копие на платежно нареждане, удостоверяващо, че е внесена по специална сметка на ВКС сумата от 10000 лв. /удостоверено от счетоводител, че сумата е постъпила по тази сметка на ВКС/, съставляваща надлежно обезпечение. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на касатора /длъжник по изпълнението/ да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума и съобразно изложеното по-горе това задължение е изпълнено. Поради това молбата следва да бъде уважена. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение