Определение № 137 от 08.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2025 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК вр. с чл. 228 и чл.144 АПК Образувано е пред Върховния административен съд по частна жалба на Директора на ТД на НАП Пловдив, подадена чрез пълномощника юрск. А. Лимберова. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното от него определение №3664/18.09.2025г. на Административен съд Старага Загора, постановено по адм. Дело №538/2025г. по описа на същия съд е неправилно. Твърди, че има право на разноски в производството пред съда, което е заведено по жалба на ответната страна и е прекратено поради нередовност на жалбата, като той самият или съответната администрация не е давала повод за завеждане на съдебното производство пред АС Стара Загора. Претендира за отмяна на обжалваното определение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което се уважи претенцията му за присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита и процесуално представителство. Ответникът - Л. Г. Д. от гр.Стара Загора – не взема становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, подадена своевременно и от надлежно представлявана страна, но неоснователна. С определение №2847/09.07.2025г. по адм. Дело №538/2025г. по описа на АС Стара Загора е оставена без разглеждане жалба на Л. Г. Д. на основание чл.158,ал.3 АПК – неотстраняване в срок на нередовности на жалбата. С обжалваното определение №3664/18.09.2025г. по същото дело съдът е отхвърли искането на процесуалния представител на Директора на ТД на НАП Пловдив за изменение на прекратителното определение в частта на постановените разноски чрез допълване на същото и присъждане в полза на приходната администрация на сума в размер на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел, изпратеното до съда писмо, изходящо от Л. Д. не съставлява жалба, тъй като няма изявление в този смисъл. Счел е, че с изпращането на изявлението е инициирано неоснователно от приходната администрация образуването на съдебно производство, т,е същата е станала причина за образуване на съдебно дело, поради което по аргумент от чл.143,ал.3 АПК не й се следват възстановяване на направените разноски за това дело. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Видно е от доказателствата, че Л. Д. е подала на 09.05.2025г. уведомление- сигнал за нарушаване законите и Конституцията на Република България, грубо погазване на човешки права и оказване на натиск. Както вярно е възприел съда в уведомлението не се съдържат изявления, сочещи на конкретно оспорване на административен акт или действия/бездействия на администрацията, нито са направени искания във връзка и по повод на такива актове или действия. Съгласно чл.126 АПК съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице, каквото искане не се съдържа, нито може да се извлече от съжденията на автора на уведомлението. Последното е изпратено на основание чл.150,ал.1 ДОПК на АС Стара Загора заедно с други доказателства, вкл. становище на юрисконсулт, съдържащо искане за присъждане на разноски. По постъпилата от администрацията преписка и съгласно нормативно установените правила за функциониране на съдебната система, е образувано съдебно дело. Въпроса за преценка допустимостта и редовността на постъпила жалба е първостепенен, но последващ спрямо задължението за образуване на съдебно производство по постъпилата преписка. Правилна е преценката на съда, че уведомлението не съдържа необходимите реквизити и приложения и няма характер на жалба по смисъла на чл.126 АПК. В тази връзка е тълкувана и волята на автора, както и допълнително подадената от него клетвена публична декларация, в която изрично се потвърждава същото. При тези данни преценката на административния съд, че не е налице редовно сезиране на съда е правилна. Изпратеното до съда изявление не е съставлява жалба. В случая повод за образуване на съдебното производство е поведението на администрацията в резултат на погрешна преценка относно характера на изявлението и неговия адресат, обективирано в действията по изпращане до съда на изявление, което не съставлява жалба до съда, заедно с придружаващи документи във връзка с развивали се взаимоотношения между автора на уведомлението и приходната администрация. По аргумент от чл.143, ал.3 АПК в този случай приходната администрация няма право на разноски, както правилно е отсъдил първоинстанционният съд. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,