Определение № 362 от 22.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 324/2023 г.

Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по предявени от В. В. Вантев срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място] искове по чл. 47, ал. 2 и ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА за прогласяване нищожност, евентуално – за отмяна на арбитражно решение № 146 от 19. 02. 2015 г. по арб. д. № 146/2015 г. по описа на арбитър Б. Г.. С решението В. Вантев е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място] сумата от 15 852, 04 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по арбитражното производство в размер на 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 767, 04 лв. Ищецът твърди, че посоченото арбитражно решение не му е връчвано и е узнал за него на 6. 12. 2022 г., когато процесуалният му представител адвокат М. А. извършила справка по т. д. № 2596/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав, по което било постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца въз основа на арбитражното решение. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на доводите на ищеца и данните по делото, приема следното: Исковата молба е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което исковете са недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА допустимостта на иска по чл. 47 ЗМТА е обусловена от предявяването му в тримесечен срок, считано от узнаване на арбитражното решение. Към изисканото изп. д. № 3391/2022 г. на ЧСИ Д. К., рег. № 728, район на действие – ОС Велико Търново, образувано по издадения по т. д. № 2596/2015 г. на СГС срещу ищеца изпълнителен лист, е приложена покана за доброволно изпълнение. Установява се, че поканата за доброволно изпълнение и приложеният към нея изпълнителен лист са редовно връчени на 20. 09. 2022 г. на ищеца, при отказ на същия да ги приеме. Отказът е надлежно отбелязан, датиран и удостоверен с подписа на връчителя. Съгласно изричната разпоредба на чл. 44, ал. 1, изр. 6 ГПК отказът на ищеца да получи изпратените от съдебния изпълнител книжа не засяга редовността на връчването им. В поканата за доброволно изпълнение е посочено основанието за издаване на изпълнителния лист, а в последния е отразено, че е издаден въз основа на решение № 146 от 19. 02. 2015 г. по арб. д. № 146/2015 г. по описа на арбитър Б. Г.. На 20. 09. 2022 г. В. Вантев е депозирал по посоченото изпълнително дело искане за снабдяване с копие от документите, приложени по делото. На 5. 10. 2022 г. се е снабдил с преписи от документи по изпълнителното дело. С оглед така установеното следва да се приеме, че ищецът е бил уведомен за постановеното срещу него арбитражно решение на 20. 09. 2022 г. Съгласно практиката на ВКС – определение № 17 от 20. 01. 2016 г. по ч. т. д. № 3579/2015 г. на ВКС, I т. о., определение № 613 от 24. 09. 2013 г. по ч. т. д. № 3099/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 31 от 22. 01. 2016 г. по ч. т. д. № 1982/2015 г. на ВКС, I т. о., определение № 153 от 04. 02. 2016 г. по т. д. № 930/2015 г. на ВКС, II т. о., определение № 175 от 10. 07. 2018 г. по т. д. № 1308/2017 г. на ВКС, I т. о., определение № 231 от 23. 04. 2018 г. по ч. т. д. № 613/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 132 от 23. 02. 2018 г. по ч. т. д. № 464/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 244 от 26.04.2018 г. по ч. т. д. № 168/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. с връчване на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение следва да се счита за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Към датата на подаване на исковата молба – 9. 02. 2023 г. тримесечният преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е бил изтекъл, поради което предявените искове за прогласяване нищожността на арбитражното решение, евентуално – за отмяната му са недопустими и следва бъдат оставени без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение