Определение № 351 от 03.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 998/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от особения представител на „АТМ-Център”АД срещу определение, постановено в закрито заседание на 05.03.2019 г. на САС, ТК,9 с-в, по т.д. № 980/19, В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на същото дружество срещу решение № 2195/05.11.2018 г. на СГС,ТО, 6-12 с-в. Ответникът по частната жалба Т. А. В. не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът се е позовал на обстоятелството, че с решението на първоинстатционния съд, срещу което е подадена въззивна жалба от особения представител на „АТМ-Център”АД, е отхвърлен изцяло искът, предявен на основание по чл.74 ТЗ, от страна на Т. А. В. срещу дружеството като ответник, за отмяна на взетите решения на проведеното на 23.06.2017 г. ОСА на „АТМ-Център”АД. Следователно въззивната жалба срещу съдебното решение, постановено изцяло в полза на акционерното дружество-ответник по иска по чл.74 ТЗ е процесуално недопустима, с оглед липсата на правен интерес от обжалването му от страна на ответника. В настоящата частна жалба са развити доводи и оплаквания по същество на правния спор, които се отнасят до законосъобразността на обжалваното решение и като такива ще бъдат разгледани от въззивния съд в производството по въззивната жалба на ищеца, която е приета за разглеждане от състава на САС. Изводът за липса на правен интерес на ответника да обжалва постановеното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен изцяло искът срещу него, се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС. Ето защо и доколкото правният интерес е процесуална предпоставка за допустимост на съответното сезиране на съда, то обжалваното определение на САС се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение