Решение № 1424 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 129, ал. 7 и чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределни мрежи Запад" ЕАД, ЕИК 130277958, приподписана от адв. Зарев, срещу решение № 6179/20.10.2023 г., постановено по адм. дело № 11731/2022 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи за недължимост на законна лихва върху внесената главница по ревизионен акт (РА) № Р-29002918007944-091-001/02.07.2019 г., от датата на внасяне до датата на окончателно възстановяване на главницата. Твърди че нормата на чл. 129, ал. 6, изр. първо ДОПК е граматически ясна, но нейното приложение следва да се ограничи до хипотезата, в която осигурителните вноски са дължими по силата на закона. Противното означава да се признае на приходната агенция правото да черпи ползи от собствените си незаконосъобразни актове. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отмени процесният акт за прихващане или възстановяване (АПВ) и преписката по издаването му да бъде върната на ТД на НАП ГДО с указания за възстановяване на законна лихва. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение и държавна такса за касационната инстанция, съгласно представените писмени доказателства и списък на разноските. Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), редовно уведомен, не представя отговор на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В хода на делото се представлява от юрк. Василева, която я оспорва като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е бил АПВ № П-29002921214604-004-001/18.08.2022г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - ГДО, потвърден с решение № 1743/03.11.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Електроразпределни мрежи Запад" ЕАД е отказано възстановяване на законна лихва върху сумата от 358 950,15 лв., представляваща недължимо внесена главница в изпълнение на отменен РА. По фактите първоинстанционният съд е установил, че на „ЧЕЗ Разпределение България" АД (сега "Електроразпределни мрежи Запад" ЕАД) са били определени допълнително осигурителни вноски по РА № Р-29002918007944-091-001/02.07.2019 г. Последният е отменен с влязло в сила решение № 6131/2019 по адм. дело № 12811/2019 г. по описа на Административен съд София – град. От страна на дружеството е подадено искане вх. № 26-Ч-13966/25.11.2021 г., с което е поискало да му бъдат възстановени: сума в размер на 575 472,03 лв., представляваща сбор от определените с РА главница и лихва, както и допълнително начислена лихва след издаването на акта; законна лихва върху главницата в размер в размер на 358 950,15 лв. от датата на внасянето ѝ на 17.07.2019 г. до датата на окончателното възстановяване на главницата; законната лихва върху сумата от 216 521,88 лв. (лихва по РА) - от датата на внасянето ѝ на 17.07.2019 г. до датата на окончателното ѝ възстановяване. Сумите от 358 950,15 лв. и 216 492,96 лв. са възстановени с АПВ № П-29002921205696-004-001/17.12.2021 г., поправен с решение № П-290029212204010401-134-001/20.12.2021 г., като с последващ АПВ № П-29002922050711-004-001/23.03.2022 г. е възстановена и лихва в размер на 53 405,86 лв. върху сумата от 216 492,96 лв. По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 26.09.2023 г. Отговорите на вещото лице по поставените задачи са дадени в решението. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима, потвърждавайки издаването на АПВ от компетентен орган, при спазване на предвидената форма и административнопроизводствените правила. Според изложените мотиви, довели до отхвърляне на оспорването, текстът на разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. първо ДОПК е пределно ясен и не се нуждае от тълкуване. Осигурителната вноска представлява парична сума, определена в процент от осигурителния доход, дължима от осигурителя, осигуреното лице и/или самоосигуряващото се лице към фондовете на държавното обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване. Като неоснователно е обсъдено възражението, че задължителни осигурителни вноски по смисъла на цитираната норма от ДОПК представляват само сумите, за които са подадени декларации № 1 и № 6 и са разнесени по партидите на осигурените лица. Правото на обезщетение не е поставено в зависимост нито от ефективното постъпване, нито от „разнасяне" на сумите за осигурителните вноски по индивидуалните партиди и това тълкуване е в съответствие с принципите, върху които е изградено държавното обществено осигуряване. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е взел предвид становищата на страните по делото и с оглед на релевантните факти и доказателства е достигнал до логични правни изводи по същество. В тази връзка спорният въпрос е квалифициран точно в мотивите като при разрешаването му са съобразени с действащите и приложими за случая материално- и процесуалноправни законови разпоредби. Не са налице наведените касационни основния по чл. 209, т. 3 АПК. С протоколно определение от 07.05.2024 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 228 и чл. 144 АПК, до постановяване на акт по конституционно дело № 9/2024 г. по описа на Конституционния съд на Република България. С решение № 13/02.12.2025 г. на КС на РБ е отклонено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 129, ал. 6, в частта „с изключение на задължителни осигурителни вноски“, от ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2005 г., посл. изм. бр 65 от 2025 г.). Съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължително осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4. С цитираната императивна разпоредба законодателят е забранил изрично в процедурата по чл. 129 ДОПК да бъде извършено връщане, т.е. възстановяване и прихващане на законна лихва върху недължимо внесени или събрани суми за задължителни осигурителни вноски. Органът по приходите е длъжен, според чл. 129, ал. 5 ДОПК, в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва. Предвидената диференциация по отношение на режима на законните лихви не води до извод за противоконституционност, за неравно третиране на гражданите от закона и също така – не дерогира реда за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ – вж. решение № 13/02.12.2025 г. по конст. дело № 9/2024 г. на КС на РБ. Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че сумата в размер на 358 950,15 лв. върху която с искане вх. № 26-Ч-13966/25.11.2021 г. е претендирано възстановяване на законна лихва, представлява главница за задължителни осигурителни вноски по издадения на дружеството РА № Р-29002918007944-091-001/02.07.2019 г. Неоснователни и вътрешнопротиворечиви са твърденията на касатора в това отношение, че платените въз основа на акт на НАП суми придобиват качеството осигурителни вноски за целите на чл. 129, ал. 6 ДОПК едва когато са „разнесени“ по партидите на осигурените лица, т.е. с подаване на декларация № 1 и № 6 по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. Административният съд законосъобразно е приел, че подобен род обстоятелства не са правопораждащи юридически факти за квалифкацията в случая и следователно, евентуални пропуски по повод на декларирането или ефективното постъпване на сумите за осигурителните вноски по индивидуалните партиди не могат да засегнат неблагоприятно физическото лице, извършващо трудова дейност. Констатациите и заключението на ССЕ са възприети обективно от първоинстанционния съд в изпълнение на задължението по чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. След проверка на заявените пороци от касатора и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Предвид изхода на спора и своевременната претенция в тази насока, на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 евро. Размерът им е съобразен с обема на извършената юрисконсултска работа по делото, която се свежда до изготвянето на списък на разноските и изразена позиция за неоснователност на касационната жалба в хода по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,