Определение № 3746 от 18.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2430/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Г. В., подадена чрез адвокат Ц. М., срещу определение №623 от 05.03.2024 г. по гр.д. № 2258/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е отхвърлена молбата и за изменение на решение №1218 от 28.11.2024 г. по в. гр. дело №2258/2024 г. в частта му за разноските. С обжалваното определение не е намалено присъденото адвокатско възнаграждение от 1002 лв., защото не е прекомерно. Жалбоподателката излага доводи за прекомерност на така присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ответника по въззивната жалба. Ответникът Л. Ж. Г., [населено място], не е заявил сатовище по частната жалба. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивното производство е по допускане изпълнението на съдебно решение по реда на чл.623 ГПК. Производството по чл. 248 ГПК за изменение на решение №1218 от 28.11.2024 г. по в. гр. дело №2258/2024 г. в частта му за разноските. е инициирано с твърдения за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Въззивният съд е взел предвид обема и съдържанието на разглежданите правни въпроси, както и извършените процесуални действия по делото пред въззивната инстанция. Направен е извод, че развилото се производство се отличава с фактическа и правна сложност и предвид положените усилия и обема на работа при изготвянето на отговора на въззивната жалба, както и необходимостта от преценка на всички обстоятелствата във връзка с правата и законните интереси на детето, заплатеното от ответника по въззивната жалба адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Видно от преписката по делото, същото е значително по обем. Както въззивната жалба, така и депозираният отговор, са със значителен обем и съдържат множество твърдения по фактите, както и по представените в хода на цялото производство доказателства. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда. Посочените там размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от гореизложеното, като намира частната жалба за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение