Решение № 6429 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9835/2011 г.

Решение № 6429 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9835/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1401 от 10.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2840/10 г. Административен съд - гр. Варна, първо отделение, трети състав, е отхвърлил жалбата на Румен Николаев Яковчев от гр. Русе против Ревизионен акт № 181000925/18.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 526/21.07.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна разноски по делото в размер на 1 068,22 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Румен Николаев Яковчев от чрез процесуалния му представител адв. Николай Ганев. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд - гр. Варна е отхвърлил жалбата на Румен Николаев Яковчев от гр. Русе против Ревизионен акт № 181000925/18.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 526/21.07.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, относно определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2004 г. - 2007 г. общо в размер на 21 144,55 лв. и лихви за забава в размер на 9 766,47 лв. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и данъчните задължения за данък общ доход. Съдът е описал и събраните в хода на административното и съдебното обжалване писмени доказателства, след което съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по направените оплаквания за незаконосъобразност на РА. Изложени са мотиви, че последният е издаден от компетентен орган, с форма и съдържание, съответстващи на изискванията на закона. Прието е, че при издаването не са допуснати съществени процесуални нарушения от типа на твърдяните от жалбоподателя, както и че правото на защита на същия не е нарушено, тъй като същият е могъл да ангажира доказателства за установяване на твърденията си. След това съдът е изложил в какво се изразява защитната теза на жалбоподателя в подкрепа на твърденията му, че той и съпругата му са разполагали с парични средства в размер на около 180 000 лв. към началото на ревизирания период, поради което не е налице недостиг на парични средства, респективно не е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. На първо място съдът е обсъдил твърденията на жалбоподателя, че е получил дарения от родителите си суми както следва: 55000 лв. през 1993 г. за раждане на първото дете; 55 000 лв. през 1998 г., 50000 лв. дарени от бащата през 2001 г., както и възнаграждения на съпругата и лични спестявания от 2003 г. в размер на 3 400 лв. Анализирайки събраните по делото доказателства административният съд е приел, че същите не установяват двамата родители да са разполага с посочените суми, за да могат да дарят същите, както и че не са налице доказателства, че дори и да са дарени, тези суми са останали налични към началото на ревизирания период - 2004 г. Съдът е приел за недоказани и твърденията, че всички суми на родителите на жалбоподателя са били обръщани във валута, поради което са запазени и е можело да бъдат дарени. За твърденията относно получен заем в размер на 80 000 евро от гръцкия гражданин Анастасиос Костантинос Грамматикопулос съдът е изложил мотиви, че са налице противоречиви доказателства относно този факт и че не може да бъде изграден безспорен извод, че този заем действително е получен. Отбелязано е, че липсват доказателства за произход на сумите, за пренасянето им през граница, за съхранението и предаването им, както и че поражда съмнение обстоятелството, че за сумата има издадени две отделни разписки, едната от които посочва, че сумата е същата като по другата разписка. Решаващият съд е обсъдил и доводите на страната за налични суми от продажба на недвижими имоти по предварителен договор и нотариален акт, като е приел, че за сумата от 4 000 щатски долара по предварителния договор от 2001 г. не може да се приеме, че е била налична към началото на ревизирания период, което се отнася и за сумата за нот. акт от 1996 г., за която липсват доказателства да е била трансформирана във валута, съответно да е запазена и налична към 2004 г. На база на изложеното е направен краен извод за обоснованост на констатациите на органа по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, което е послужило като основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. Съдът е приел за неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност за задълженията за 2004 г., тъй като получените доходи през нея година е следвало да бъдат декларирани през 2005 г., а давността започва да тече от 1.01.2006 г. и е прекъсната с издаването на заповедта за възлагане на ревизия на 16.11.2009 г. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт, съответно за неоснователност на жалбата. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи както за допуснати нарушения на материалния закон, така и за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оплакванията са неоснователни, като в тази връзка настоящата инстанция съобрази следното: Неоснователни са оплакванията на касатора относно изводите на съда по повод на твърдяните от страната дарения на парични суми от родителите. При правилно тълкуване на разпоредбите на ЗЗД, уреждащи договора за дарение, административният съд е приел, че за доказване на наличието на такива договори следва да бъдат установени два съществени факта - че дарителите са разполагали със сумите, които са дарили, и че същите са предадени на надарения. Съобразявайки многобройните представени от страната писмени доказателства съдът правилно е приел, че същите не установяват двамата родители са да разполагали със суми от по 50 000 лв. и 55 000 лв. съответно през 1993 г. и 1998 г., които да дарят на своя син. Същото се отнася и за твърдяно дарение от бащата Николай Яковчев през 2001 г. в размер на 50 000 лв., което не се установява и от представените годишни данъчни декларации на ЕТ "Руци - Николай Георгиев" за тригодишен период. Вярно е, че по делото са налице свидетелски показания, които установяват какъв бизнес е развивал бащата, как е обръщал получените суми във валута и прочие, но тези свидетели не установяват конкретен размер на сумите и прочие, за да може да бъде изградена логически обоснована връзка, че в твърдяните периоди са извършени конкретни дарствени актове в посочените размери. Направените оплаквания, свързани с наличието на парични средства на жалбоподателя от печалбата на "Боник" - ЕООД също са неоснователни. По делото не са ангажирани доказателства дружеството да е вземало решения за разпределение на печалбата, поради което няма как да бъде прието, че част от печалбата му съставлява личен доход на ревизираното лице. Обстоятелствата поради какви причини не е правено разпределение на печалба от дружеството са неотносими към правния спор и не следва да бъдат обсъждани. По изложените по-горе мотиви са неоснователни и групата оплаквания на касатора, свързани с изводите на съда относно твърдението за получен заем от гръцки гражданин през 2004 г. От характерът на договорът за заем като реален договор следва изводът, че за да бъде предоставена една парична сума в заем, заемодателят следва да притежава същата в свое държане, поради което правилно по време на ревизията органът по приходите е извършил проверка за установяване на това обстоятелство по отношение на лицето, посочено като заемодател. След извършена проверка в тази насока в ревизионния акт са изложени надлежни констатации, които правилно са приети от съда. Неустановяването на пребиваването на заемодателя на територията на България към датата на сключване на договора за заем, предаването на сумите от трето лице, а не от заемодателя, наличие на две различни бележки за предаване на сумата и прочие са все обстоятелства, които налагат извода, че въпросният договор е съставен с цел да бъде доказан произход на средствата, а не че установява действително сключен такъв. Не без значение е и обстоятелството, че в договора не е посочен начина на връщане на сумата, съответно не са ангажирани доказателства за погасяване на задълженията от заемополучателя. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на жалбоподателя относно неприемането от съда за наличие на суми, постъпили от продажба на недвижими имоти по предварителен договор и нотариален акт. Последният е по договор за покупко-продажба от 1997 г. с цена 337 532 неденоминирани лева, съответно 337,53 деноминирани лева, както липсват доказателства за трансформиране на тази сума във валута и съхранението й до началото на 2004 г. На база на предварителния договор от 2000 г. може да бъде прието, че жалбоподателят е получил сумата от 4 000 щатски долара, но действително липсват доказателства тази сума да е била съхранени и налична към 1.01.2004 г. Правилно и обосновани са и изводите на съда относно направеното възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за данък общ доход и лихви за 2004 г. Срокът за погасяване по давност на публичните държавни вземания е регламентиран в нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, а не от нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), каквото твърдение се прави в жалбата. Получените доходи през 2004 г. следва да бъдат декларирани през 2005 г., като при условията на чл. 171, ал. 1 от ДОПК от 1.01.2006 г. започва да тече 5 годишният срок за погасяването им по давност. В случая тази давност е спряна с акта за възлагане на ревизията - чл. 172, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 112, ал. 1 от ДОПК, поради което не може да се приеме, че същата е изтекла към настоящия момент. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,