Определение № 12160 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „ЮССАЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление в Република Украйна, срещу Определение № 30174 от 16.09.2025 г. на Административен съд - София - град по административно дело № 9478/2025 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 25-0261-000090 от 23.08.2025 г. на младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Ямбол, Районно управление (РУ) Елхово, в частта с която на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са отнети, иззетите с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) GA № 3223489/23.08.2025 г. два броя свидетелства за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) и два броя регистрационни табели на товарен автомобил – влекач „Рено Магнум“ с рег. № [рег. номер] и полуремарке с рег. № [рег. номер]. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита, че съдът неправилно е ценил фактите, обосноваващи искането за спиране на предварителното изпълнение. Сочи, че съдът неправилно е приел, че твърдените вреди не произтичат от нови факти след издаване на заповедта, тъй като всеки ден забавяне поражда нови обстоятелства, изразяващи се в просрочване по договори, активиране на санкции и рискове за производствени процеси и нарушения на митническите изисквания. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Частният жалбоподател се представлява от адв. В. Радиева – АК – Бургас. Ответникът по частната жалба - младши автоконтрольор към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна, но по съображения различни от изложените. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема, че оспорената Заповед № 25-0261-000090 от 23.08.2025 г. на младши автоконтрольор към ОДМВР - Ямбол, РУ Елхово е приложена спрямо водач на МПС, собственост на дружеството, което има правен интерес да я оспорва в частта, с която въз основа на АУАН № 3223489/23.08.2025 г. са отнети СРМПС и два броя регистрационни табели на товарен автомобил – влекач „Рено Магнум“ с рег. № [рег. номер] и полуремарке с рег. № [рег. номер]. С оглед на чл. 172, ал. 6 ЗДвП заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Доколкото специалният закон, а именно ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Предпоставките за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Жалбоподателят, на когото е доказателствената тежест, обосновава искането си с това, че с прилагането на мярката се пораждат договорни санкции и щети за него по забавения превоз. Съдът приема, че твърдените последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност за ползване на товарния автомобил и ремаркето не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Позовавайки се на съдебната практика посочва, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Определението е недопустимо. Производството пред съда е започнало по жалба от ТОВ „ЮССАЛ“, търговско дружество, регистрирано в Република Украйна срещу ЗПАМ № 25-0261-000090 от 23.08.2025 г. на младши автоконтрольор към ОДМВР - Ямбол, РУ Елхово, в частта с която на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП са отнети, иззетите с АУАН GA № 3223489/23.08.2025 г. два броя СРМПС и два броя регистрационни табели на товарен автомобил – влекач „Рено Магнум“ с рег. № [рег. номер] и полуремарке с рег. № [рег. номер]. Жалката има ясно и точно съдържание, като предметът на спора е очертан еднозначно както в титулната част, така и в петитума, поради което правилно съдът е прел, че е сезиран с жалба именно срещу посочената част на ЗПАМ от 23.08.2025 г. Оспорваната ЗПАМ № 25-0261-000090 от 23.08.2025 г. на младши автоконтрольор към ОДМВР - Ямбол, РУ Елхово обаче няма такава част. Видно от текста на оспорената заповед на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП са отнети, иззетите с АУАН GA № 3223489/23.08.2025 г. следните документи: „СУМПС [номер]“, не са посочени други отнети документи. Действително с АУАН GA № 3223489/23.08.2025 г. са иззети и два броя СРМПС и два броя регистрационни табели на товарен автомобил – влекач „Рено Магнум“ с рег. № [рег. номер] и полуремарке с рег. № [рег. номер], но върху самия АУАН е отбелязано, че същият представлява и заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 25.08.2025 г., издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, а мярката е приложена за срок от 6 месеца и е издадена от мл. автоконтрольор И. К. при РУ Елхово. Следователно налице е друг индивидуален административен акт, с който спрямо търговското дружество собственик на товарния автомобил е приложена принудителна административна мярка – отнемане на два броя СРМПС и два броя регистрационни табели на товарен автомобил, от дата 25.08.2025 г. Срещу тази ЗПАМ от 25.08.2025г. няма подадена жалба, поради което и искането за спиране на предварително й изпълнение е недопустимо за разглеждане. Спирането на изпълнението на административния акт по чл. 166 АПК е вид обезпечение на оспорването срещу него, т.е. то е акцесорно производство, което е обусловено от наличието на висящо производство по оспорване на самия административен акт и не може да се развива в независимо производство. Следователно при липса на жалба срещу ЗПАМ от 25.08.2025г., с която на основание чл. чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП са отнети два броя СРМПС и два броя регистрационни табели на товарен автомобил – влекач „Рено Магнум“ с рег. № [рег. номер] и полуремарке с рег. № [рег. номер], е недопустимо произнасянето на съда по искане за спиране на предварителното изпълнение на тази мярка. С оглед изложеното първоинстанционният съд като се е произнесъл по искане за спиране на изпълнението на заповед, с която е приложена принудителна мярка – отнемане на два броя СРМПС и два броя регистрационни табели на товарен автомобил – влекач „Рено Магнум“ с рег. № [рег. номер] и полуремарке с рег. № [рег. номер], срещу която няма редовна и допустима жалба е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а производството по чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 АПК прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 вр.чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение