Определение № 7 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 690/2010 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от П. Г. Р., с. К., община Г. О. и от М. Г. М., с. Г. Д. Т., община Г. О., приподписана от адвокат Н. Б., против определение на Окръжен съд-Велико Т. № 587/25.11.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 1093/2010 г., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната им жалба против протоколно определение на Горнооряховски районен съд от 29.09.2010 г. по гр. д. № 1169/2010, с което е оставено без уважение искането на процесуалния представител на ответниците за прекратяване на производството по делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК и е прекратено производството по ч. гр. д. № 1093/2010 г. по описа на Окръжен съд-Велико Т.. За ответника по частната жалба Г. Т. С. не е изразено становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Законосъобразно въззивният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт - протоколното определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на процесуалния представител на ответниците по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК /сега жалбоподатели/ да се прекрати производството по делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК. С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК изчерпателно са посочени категориите определения, постановени от първоинстанционен съд, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби, а именно: т. 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и т. 2. в случаите, изрично посочени в закона. Конкретният случай не попада в посочените законови хипотези. Ето защо и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение